Кения – под Слънцето на Африка

 Национален парк Амбосели / Amboseli National Park

   Амбосели. Земята на гигантите. Където стъпките на хиляди слонове с масивни бивни карат дъхът ти да спре от възхищение. Земята на Килиманджаро.

   Пътят до Амбосели беше дълъг. Около 12 часа, през които се редуваха прашни пътища, магистрала и страхотни зелени пейзажи, които ни напомняха Шри Ланка. Джони спираше на места, за да направим снимки, а след това продължавахме развълнувани по пътя си. Мислехме си за Килиманджаро. Но знаехме, че вероятността да видим планината от парка е малка, тъй като през голяма част от деня е обвита в облаци. Джони разказваше как туристи очакват със седмици да се проясни небето около планината, за да видят легендарния връх, но така и нямат късмет. Ние все пак се надявахме.  Стигнахме вечерта в Амбосели и се настанихме в Sentrim Amboseli Lodge – още един невероятен къмпинг насред дивото, където имахме две нощувки.

  Името „Амбосели“ произлиза от масайски и означава „солен прах“. Паркът е вторият най-популярен в  Кения след Масай Мара. Амбосели е дом на над 1500 африкански слонa и е едно от най-добрите места в света, където може да видите тези удивителни създания, а най-високият връх на Африка – планината Килиманджаро, допринася за неговата популярност, както и езерото Амбосели.

  Денят ни започна с изгрева и пешеходно сафари с двама масаи. Пешеходното сафари ни даде възможност да се доближим съвсем близо до жирафи с малко жирафче,  зебри, импали и да се насладим на красотата на изгрева. Масаите тук бяха по-различни от тези в Масай Мара. На лицата си имаха татуировки, което според тях се прави, за да се различават от останалите масаи.

   След това закусихме и потеглихме с джипа към сърцето на парка. Още в началото станахме част от фантастична картина на огромно стадо слонове, които преминаха пътя ни. Парк Амбосели се различава от Масай Мара с пустинния си пейзаж, което прави животните лесни за забелязване.

 

  Слонът – едно от най-фантастичните същества на планетата. Тези гиганти са големият шедьовър на природата. Знаете ли, че слоновете се разпознават след години раздяла и когато се видят се поздравяват с дива и бурна радост – пляскане с уши, рев, преплитане на хоботи. Казват, че някъде в Африка слоновете имат таен гроб, където отиват да легнат, разтоварват огромните си тежки сиви тела, а духовете им се издигат в лекота. Амбосели е царството на слоновете. И е трудно да се опише изживяването, когато си заобиколен от тези удивителни създания.

  По време на сафарито из Амбосели видяхме и множество жирафи, хипопотами, фламинго, зебри, импали, антилопи гну и лъвове. Килиманджаро беше обгърнат в облаци, но се надявахме да се проясни, за да го видим. По обяд се качихме на viewpoint-a, oт където се виждаше невероятна гледка към езерото и целия парк. За разлика от Масай Мара, Амбосели е едновременно пустинен и изпълнен с водоеми. Изключително интересно е да видиш слоновете и тяхната игра във водата.

  Наслаждавахме се на всеки един момент, на всяко едно кътче от това съвършено място. Това беше предпоследният ни ден из дивия свят на Кения. Пътувахме из прашната земя на Амбосели, когато изведнъж пред нас се откри най-впечатляващата гледка на света – внушителната планина Килиманджаро и заснеженият му връх Ухуру. Килиманджаро от мечтите, от детските книжки и филми за Африка. Изведнъж видяхме и слонове с малко слонче отпред – една почти сюрреалистична гледка, която ще остане в съзнанията ни цял живот. Върхът на приключението ни – един невероятен завършек на пътуването ни из Кения.

  Следващата сутрин имахме и последно полудневно сафари, преди да потеглим към Найроби. Отново станахме част от невероятните пейзажи на Амбосели, езерото и слоновете. Сафарито ни  този ден завърши с красив тъмен лъв или както го нарекохме Скар – чичото на Симба. След това се върнахме в къмпинга щастливи и удовлетворени от изживяването си. Обядвахме и се запътихме към Найроби, за полета ни към дома.

  Дом, който за кратко усетихме в Кения. И осъзнаваш, че си късметлия, ако поне веднъж си видял Африка през живота си. Онази дива Африка, прашната ѝ савана, нейните обитатели и Великата миграция,  където антилопи, лъвове, носорози и онези високи жирафи, подаващи се зад акациевите дървета те поглеждат отново, за да те поздравят, а не да се сбогуват. Дом, в който за кратко станахме едно цяло с тях.

  Защото ние всички сме деца на Африка и никой от нас не е по-добър или по-важен от другия. Африка напомня на света какво е да бъдеш човек. Да носиш с гордост бивните си и да оставиш всичко там, където принадлежи. Да следваш пътя към върха, колкото и трудно да изглежда. За да усетиш в себе си силата на Големите пет и да разкажеш своята история. Автентична и безмилостно красива. Като момент, който винаги си искал да изживееш, като място, което винаги си мечтал да посетиш. Това е нашата история. Родена някъде там из Кения – под Слънцето на Африка.

Пътеписът е публикуван и в сайта на National Geographic Bulgaria. 

Повече снимки от приключението ни из Кения може да видите в галерията.