Това е история за Африка. За дивата и необуздана природа на Кения, за безкрайната прашна савана и нейните обитатели. История за кръговрата на живота, когато края на едно пътуване е началото на ново. История за всички животни. И за хората.
Когато пътувате из Кения и онзи неопитомен свят на Африка, усещането е като завръщане. Завръщане към онова, което някога е било. Саваната оживява като забравени спомени, прeoбразили се в хиляди зебри, жирафи, антилопи, а ти стоиш там, безмълвен сред Великата миграция и отново се превръщаш в дете. Дете с обектив, което броди и диша въздуха на Африка, радва ѝ се, върви през нея и може да комуникира с нея по неописуем начин. Дете, което следва Слънцето и пътя към Килиманджаро.
За първи път посещаваме Кения. Пътуваме за девет дни по маршрута Найроби (Nairobi) – езерото Найваша (Naivasha Lake) – Национален парк езеро Накуру (Lake Nakuru National Park) – Национален парк Масай Мара (Maasai Mara National Park) и Амбосели (Amboseli National Park). Избрахме септември, за да видим на живо Великата миграция на животните. Всяка година от август до октомври Масай Мара става фон на един от най-зрелищните спектакли за диви животни на планетата – Великата миграция. Саваната става дом на около два милиона зебри, антилопи гну и импали, които пътуват между Серенгети и Масай Мара, следвайки дъжда и търсейки по-зелени пасища.
Пътувахме до Найроби с промоция на самолетни билети от KLM през Амстердам на отиване, на връщане през Париж, а за организацията на приключението ни помогна нашият приятел, пътуващ често до Африка – Илиян Шопов. За Кения ваксини не правихме, пътувахме единствено със зелените Ковид сертификати. Нужни ни бяха предварително издадени визи, хапчета Маларон срещу малария и раници заредени с фотоапарати и обективи.
От самолета до Найроби се откриваха сюрреалистичните монохромни пейзажи на Африка. Видяхме безкрайните пясъци на Сахара, които върнаха спомените ни за Мароко и за първи път видяхме Нил. Кацнахме развълнувани сред нощните светлини на Найроби, след дълъг полет и двучасов престой в Амстердам.
‚,Jambo, Kenya!’’
Най-накрая бяхме в Кения! На летището ни очакваше Джони – нашият гид и шофьор за целия ни престой в страната, заедно с неговия Toyota Landcruiser Game Drive джип. Натоварихме багажа в джипа и потеглихме към хотела, където ни очакваше една нощ в Найроби.
Найроби / Nairobi
Наричат Найроби „Зеления град на Слънцето“, а името му идва от масайският израз ‚,Enkare Nairobi‘‘, което се превежда като „мястото на прохладните води“. Найроби е модерен и космополитен град, осигуряващ работа на жители от цяла Африка. Този многомилионен град с колоритните си улици, предградия и задръствания докъдето поглед стига притежава интересни забележителности, които оставихме за следващото ни посещение в страната. Нашето пътуване беше с цел сафари и след няколко часа из задръстванията на града потеглихме към дивото сърце на Кения.
Пътищата ни показаха особено интересни картини. Маймуни подскачаха свободно до табелите, кози и овце натоварени на мотори, автомобили правещи невъзможни маневри, за да надхитрят задръстването из градовете и селата и тонове прах по пътя. Отбихме се на място, от където се откри фантастична гледка към Голямата Рифтова долина (Rift Valley). Голямата Рифтова долина разделя Кения по цялата дължина на страната. Ширината варира около 100 км., а районът притежава и много съкровища като планината Сусуа (Susua Mount.), езерото Баринго (Baringo Lake), езерото Богория (Bogoria Lake), езерото Магади (Magadi Lake), долината Сугута (Suguta Valley), езерото Найваша (Naivasha Lake) и езерото Накуру (Nakuru Lake). Kъм последните две се отправихме и ние.
Езерото Найваша / Lake Naivasha
Лодката плавно се движеше по водите на езерото Найваша. Във водите любопитно надничаха десетки хипопотами, а пред нас непрекъснато се откриваше разнообразна картина.
Разположено в сърцето на Източноафриканската рифтова долина, езерото Найваша е истински екологичен шедьовър. Това е най-високо разположеното езеро в долината, заобиколено от гори от жълта акация, огромно разнообразие от птици и диви животни, концентрирана дива природа, където всяка секунда ставаш свидетел на фантастичен див спектакъл.
Решихме да направим сафари с лодка по водите на езерото, тъй като маршрута ни към Национален парк Накуру минаваше оттам. Сафарито с лодка е около час и половина, но един ден със сигурност ще се върнем, за да останем за повече време, тъй като светът на Найваша е необикновен.
Птичият живот на езерото е богат и именно това разнообразие прави Кения една от най-добрите дестинации за птици в Източна Африка. Но за мен най-впечатляващ от всички птици беше той – африканският орел рибар. Този вид орел се среща на юг от Сахара и навсякъде, където се срещат големи открити водни басейни с изобилие от храна.
Водачът на лодката хвърли една риба във водата, за да привлече орела на лов. След минута, господарят на въздуха се насочи към нея, грабна я хладнокръвно с острите си нокти, прелетя пред нас с огромния си размах на крилете, след което се настани гордо на върха на близкото дърво.
Орлите са горди птици. Винаги съм смятала, че това е една от най-величествените птици на планетата. Орелът не е просто птица. Както лъвът е цар на земята, орелът е господар на въздуха. По време на буря всички птици намират подслон и се прикриват, но орелът се справя с дъждовете и бурите като се издига високо над облаците. Разперва мощните си криле, издига се и полита по-високо. Орелът ни учи, че проблемите съществуват, но гледната точка е това, което прави разликата.
Във водата тайнствено надничаха хипопотамите. Показваха се за няколко минути, поглеждаха над повърхността, след което отново се гмуркаха надолу в мътните води на Найваша. Красиво и темпераментно рибарче летеше ниско над водата, махайки бързо с криле. Изсъхнали дървета сред водите на езерото създаваха сюрреалистична картина. А в очите ни блестеше истинско щастие от заобикалящата ни неопитомена африканска природа.
Езерото изобилства от диви животни, но хипопотамите доминират. Това се вижда и по време на обедната им дрямка, когато десетки хипопотами са излезли на брега, струпани един върху друг. Дивата природа е разпръсната по брега на езерото.
Найваша не е мястото, където ще намерите големите пет на Африка, но отсъствието на опасни животни по брега отваря нови възможности за пешеходно сафари, където може да се приближите до жирафи, зебри и газели и то напълно безопасно. Това място беше и перфектното начало на нашето африканско приключение. След сафарито се отправихме към следващата спирка – Национален парк езеро Накуру.
Национален парк езеро Накуру / Lake Nakuru National Park
Има език, който се случва само в Африка – езикът на природата. Ревът на лъвовете, пръхтенето на биволите, воят на хиените нощем – като сигнали, преминаващи през вековете и сливащи се с настоящия момент. Човек веднага осъзнава колко е щастлив, когато стъпи за първи път там. В търсене на Големите пет осъзнаваме, че Африка събужда детето в теб. Детето изследовател, което не е ограничено от страховете. Детето откривател, което не спира да търси и винаги намира.
Късния следобед пристигаме в Национален парк езеро Накуру (Lake Nakuru National Park), където имахме едно следобедно сафари. Живописното езеро е популярно с разнообразието си от птици, включително огромни ята фламинго, пеликани, орли, чапли, щъркели. Но това е само началото на това, което паркът ни предложи. Влизаме през входа, където рейнджъри с камуфлажни облекла пазят дивите територии. Oще в самото начало се озоваваме директно във филма Цар Лъв и виждаме малко лъвче, заобиколено от няколко големи лъва, които лежаха спокойно на тревата. С Царя на животните отбелязваме и номер едно от Големите пет на Африка. Междувременнно около джипа необезпокоени и с любопитни погледи ни посрещаха множество импали, зебри, диви прасета.
По радиостанцията Джони комуникираше с останалите гидове. Екстремните Game Drive сафарита понякога преминаваха през труднодостъпни офроуд маршрути, само за да стигнем до животните. Езерото Накуру е известно с това, че е дом на някои от най-застрашените и красиви видове. Виждаме номер две от Големите пет – множество кафърски биволи, които пресичат пътя ни, в близост с гордост се показва и редкия и застрашен жираф на Ротшилд, a не след дълго на едно дърво гордо си стоеше негово величество – леопардът. С него отбелязваме три от Големите пет на Африка.
В един момент Джони чу нещо по радиостанцията, казано от друг гид и с висока скорост се запъти навътре в парка. Бяха носорозите. Видяхме общо четири бели носорога по време на обиколката ни, с което отбелязахме и номер четири от Големите пет на Африка. Паркът е местообитание на над сто застрашени носорози, разпределени между черни и бели. Мястото е посветено на защитата им, както и на жирафа на Ротшилд. Слонът не се среща там, но това не ни притесни, защото след това в Масай Мара и Амбосели видяхме много от красивите гиганти.
Движейки се през гъстата акациева гора на парка попадаме на множество хипопотами, маслинови павиани, маймуни колобоси. Възможно е да се натъкнете на големи питони, висящи от дърветата. Езерото притежава невероятна красота, за която свидетелстват многобройните гори, пасища и хълмове наоколо. Пейзажът към езерото с неговата вълшебна розова популация от птици, особено по време на залез е фантастична гледка. Казахме си чао с Национален парк езеро Накуру и беше време за почивка, защото на следващия ден ни очакваше Масай Мара.
Благодарим <3
Страхотно! Благодаря за разходката!
Благодарим Ви и ние! 🙂