Кения – под Слънцето на Африка

Национален резерват Maсай Мара  (Masai Mara National Reserve)

   Масай Мара. Земята на племето масаи. Където животни, високи колкото дърветата бродят из масивната савана. Където Слънцето се събужда, за да стане свидетел на Голямата миграция и залязва зад хълма, очертаващ най-красивите и ярки нюанси.

  Късния следобед пристигнахме в Национален резерват Масай Мара. Посрещат ни хора от племето масаи, облечени в типичните ярко червени дрехи, с широка усмивка на лицето и обичайният за Кения поздрав ,,Jambo’’, което означава ‚,Здравей‘‘.

  В резервата сме за четири дни, a първите две нощувки бяхме настанени в Enchoro Wildlife Camp – фантастичен и удобен къмпинг, разположен в непосредствена близост до резервата. Настанихме се, обядвахме, взехме си по една бира Tusker в очакване на първото ни  сафари в Масай Мара и се разходихме из къмпинга като предварително ни предупредиха, че излизането от огражденията е строго забранено, поради дивите животни.

    Масай Мара е кръстен така в чест на народа масаи – древните жители на района. Думата „Мара“ означава „на петна“ на езика на масаите – или в превод ‘‘Петнистата земя‘‘. След като посетите резервата, няма да е трудно да разберете как тази област е получила името си. Многобройните храстовидни дървета, които са разпръснати из целия пейзаж на резервата ѝ придават този ,,петнист‘‘ вид. Районът граничи със Серенгети на юг, а на север, изток и запад се намират земи, населявани с масаи. Има два различни дъждовни сезона през април – май (продължителните дъждове) и през ноември – декември (кратките валежи). Ние избрахме септември, за да станем свидетели на Великата миграция на животните.

  Около 16:00ч. тръгваме към сърцето на резервата. Прашният път ни поведе сред  погледи на любопитни жирафи, десетки зебри, а след минути саваната пред очите ни започна да се движи, изпълнена със стотици антилопи гну. Започнаха да пресичаха пътя ни, тичаха с всички сили из малките улеи, наподобяващи река встрани от нас и следващи пътя си. Това беше първият ни досег до нея – Великата миграция на животните.

  Спряхме до едно дърво, където необезпокоен си лежеше леопард. Погледна ни за секунди, не му направихме особено впечатление и отново заспа. Продължихме навътре към резервата, където пред нас се появиха стадо слонове. Приближихме се съвсем близо до тях – удивително изживяване, с което отбелязахме и номер пет от Големите пет на Африка, които видяхме в Кения още първите дни от приключението ни.

  Слънцето започна да залязва и да открива своите най-ярки цветове. Трудно е да се опише гледката, затова ще оставя снимката сама да говори.

  На прибиране към къмпинга друго стадо слонове пресече пътя ни, а ние щастливи и удовлетворени се прибрахме, където ни очакваше вкусна вечеря и любимата бира.

  Дните из Масай Мара минаваха фантастично.  Ставахме с изгрева на Слънцето, закусвахме и потегляхме към парка. Всеки ден поемахме по различни пътища из резервата и ставахме свидетели на феноменални спектакли. Хиляди антилопи гну, зебри, жирафи, диви прасета, леопарди и онези безкрайни масайски полета със самотните акациеви дървета, разпръснати навсякъде. Озоваваш се направо в сцените от Цар Лъв, осъзнавахме напълно, че Кения ще бъде едно от специалните пътуванията на живота ни.

Днешният ден започна с любопитния Пумба, който когато ни видя мигновено побегна надалече, плашейки биволите. След това видяхме и семейство хиени с малко бебе, които се препичаха на Слънце. От време на време Джони комуникираше с други гидове по радиостанцията и всички джипове се запътвахме да видим животните. Следващото удивително животно, до което се докоснахме беше гепардът. Семейство cheetah, които също свикнали с джиповете си лежаха на тревата необезпокоявани. След това видяхме и Царя на животните – няколко големи и красиви лъва. Този ден видяхме още много лъвове, разхождайки се царствено из резервата.

Целодневно пътувахме из резервата и хълмовете на Масай Мара. На обяд спирахме да обядваме под някое акациево дърво, с гледка към саваната и бира в ръка с най-удивителния фон около нас – милиони антилопи гну и зебри.

Великата миграция на животните, Масай Мара / The Great  Migration, Maasai Mara

    Африканска поговорка гласи, че всяка сутрин в Африка, когато изгрява слънцето, газелата се събужда от сън с мисълта, че през деня трябва да надбяга най-бързия лъв. В противен случай ще се превърне в негова плячка. Всяка сутрин в Африка, когато изгрява Слънцето, лъвът се събужда от сън с мисълта, че през деня трябва да надбяга най-бавната газела. В противен случай ще умре от глад. Няма значение, дали си лъв или газела. Ако искаш да оцелееш, важното е, когато изгрее Слънцето – ти да се движиш, защото движението е спасение.

  Великата миграция или кръговрата на живота – изживяване, което не се забравя. Всяка година през септември и октомври Масай Мара става фон на едно от най-зрелищните шоута за диви животни на планетата – Великата миграция. Изгорелите от Слънцето треви на движещата се савана стават дом на повече от  милион зебри и антилопи гну, които пътуват между Серенгети  и Масай Мара в търсене на по-зелени пасища и води. Гледката на толкова много животни, осеяни из равнините е почти неописуема. Усещането е смиряващо и вдъхновяващо едновременно.

   В кръговрата на живота края на пътуването е началото на новото пътуване. Миграцията е танц на живота и смъртта. Може да станете свидетели и на спиращ дъха спектакъл по време на миграцията – съдбоносното  преминаване на река Мара. Крокодилите и хипопотамите, живеещи по бреговете на река Мара, са само две от опасностите, които антилопите гну и зебрите срещат при преминаването ѝ .По време на сезона, африканските големи котки се активизират. Безкрайният поток от мигрираща плячка им предлага разнообразен бюфет от възможности за хранене. Екстремно хищничество, по време на което имате шанс да видите лъв, който дебне в търсене на плячка. В Масай Мара има много лъвски прайдове, които живеят в района от десетилетия. Женските са постоянни членове на прайда, но мъжките биват прогонени. През нощта може дори да чуете дълбок рев на мъжки лъвове, предупреждаващи други мъжки да стоят далеч от тяхната територия.

  По време на миграцията много животни не оцеляват, погубени от други. Но тези, които оцеляват продължават да съществуват из зелените хълмове на Африка. Там ставаш свидетел на ежедневието на един вид да оцелее и осъзнаваш, че всяко същество е ловец и всяко същество е жертва. Погубват, за да оцелеят. Оцеляват като погубват други. Тръгват, за да търсят, да оцелеят и да се върнат. Тези, които успяват се връщат може би по-силни, по-смирени и по-мъдри.

  Африканците казват, че ,, Дъждът като вали, мокри леопарда, но не му изтрива петната.’’. Така както леопарда – силният човек трябва да осъзнае какво притежава, а силната му душа устоява на всичко. Африка ни учи на много.

  Следващите два дни ни преместиха в луксозния къмпинг AA Lodge, който беше като истински оазис насред резервата. Пристигнахме късно вечерта, вечеряхме, починахме си и се събрахме около огъня, който бяха запалили масаите. Тази нощ небето беше пълно със звезди, а Луната беше огромна. Тишината беше нарушена единствено от смеха около огъня, а в близост се чуваше вой на хиени.  Рано сутринта отново преоткривахме света на Масай Мара. Този ден Джони ни качи на върха на хълма, откъдето гледката беше внушителна. В този момент с Хемингуей бяхме на едно мнение, а именно ‘‘Ако някога съм виждал магия, това е било в Африка‘‘.

Племето масаи / Maasai Tribe

  Този ден се срещнахме и с племето масаи. Обществото на масаите е твърдо патриархално, а старейшините решават по-важните въпроси. Момче от племето ни разведе из селището, където ни показаха домовете си, както и как ръчно палят огън. Традиционният им начин на живот се върти около техния добитък, който е основен източник на храна. Богатството сред масаите се измерва с деца и добитък. Човек, който има много добитък и малко деца се смята за беден и обратното. Техния принцип е колкото повече – толкова по-добре. Жените например не притежават никакви права, нито на глас, нито на наследство, по това са приравнени с деца, нямат никаква собственост, но затова пък имат ВСИЧКИ задължения, свързани с къщата. Мъжете притежават всичко и имат ЕДНО задължение – да пасат стадото.

   Масаите са монотеисти и техният Бог е известен като Енгай или Енкай. Масаите – войни вярват, че животът е нишка, по която пътуват и всяко нещо срещнато по пътя е преживяване, което ги кара да направят следващата крачка към неизвестното. Те вярват, че тялото се състои от 4 елемента – вода, земя, въздух и огън.

  Скачането при масаите е традиция при тях и е вид танц. Танцът на масаите – се нарича „Adumu”. В превод „танц на скоковете” и се изпълнява от мъжете в селото, които скачат във въздуха, за да покажат своята сила и издръжливост като войни на племето.

  Всеки млад човек от племето се опитва да скочи по-високо от останалите войни. В това време другите войни стоят в кръг и пеят. Този необичаен танц те изпълняват в традиционните си червени дрехи и бижута. Колкото по-високо скачат, толкова по – силно пеят. Винаги има един войн, който ръководи танца. Когато някой от войните се умори да скача бива заменен от друг. Масаите много обичат песните и танците под ясните звуци на т.нар. ‚‘’Kudu’’ – това е извит рог, от който излизат специфични тонове и едновременно се извисява гласът на солиста. Звуците на рога са близки до рева на дивите африкански лъвове.

  След интересната среща с масаите се прибрахме към къмпинга. Следващия ден станахме част от огромно стадо слонове, а гледката беше феноменална. Направихме опит да изчакаме голямо стадо антилопи гну да пресекат река Мара, но не успяхме да ги видим. Но пък това е прекрасна причина да се върнем отново тук. Отидохме към една изключително красива част на парка, където като живописна картина се открояваха жирафи, слонове и зебри. Видяхме още гепарди, един невероятен спектакъл на леопарди, но кулминацията беше негово величество – черният носорог.

  Има животни, които будят в нас особено възхищение, и черният носорог бе един от тях. Само в Масай Мара за четири дни успяхме да видим Големите пет на Африка. На следващия ден се запътихме към царството на слоновете в Кения – Национален парк Амбосели.

Продължава на трета страница