Цветовете на Шри Ланка

    Шри Ланка бе част от 45-дневното ни пътешествие из Азия и първата ни среща с тропическия свят. Цейлон или както е старото име на Шри Ланка ни посрещна още от летището с искрените усмивки, колоритните облекла на местните и сърдечната доброта, която излъчват. Когато стъпиш за първи път на тази земя, особено след като пътуваш от богатите емирства до страна от третия свят, чувството е особено. Сякаш се връщаш назад във времето. Основната религия в Шри Ланка е будизъм, останалaта част са индуси, християни и мюсюлмани. Поради тази причина страната е често наричана – Островът на Буда.

    Както за Шри Ланка, така и за останалите страни от дългото ни пътешествие бяхме изготвили предварителна програма с  местата, които смятахме да видим. Планът беше за 9 дни там да посетим Негомбо, Дамбула, Сигирия, Канди, Нуара Елия, Национален парк Яла, Мириса и Коломбо. И така започна нашето пътуване из островът на усмивките.

   Пристигнахме в два през нощта и бяхме резервирали стая в Негомбо. Това градче беше най-близо до летището и също така на път към следващата ни спирка Дамбула. Това беше единствената нощувка, която бяхме запазили предварително за 9-дневния ни престой в Шри Ланка. Леглата бяха с балдахин, както на повечето места, който има за цел да предпазва от комарите нощем. Жегата и високата влажност на въздуха ни бяха спътници през цялото време. На сутринта след закуска се отправихме да видим традиционните рибарски лодки на плажа на Негомбо. Прашните малки улички, по които минавахме, статуите на Буда и огромните усмивки на местните ни напомняха отново, че вече сме далече от ежедневния си живот и вече сме част от една екзотична култура. По-голямата част от шриланците говорят добър английски, така че няма да имате проблем с езика на това място. От време на време шофьори на тук-тук ни предлагаха услугите си. Малките колички на три колела тук-тук са основния транспорт по градовете на Азия. Срещат се и таксита, но с тук-тук е доста по-евтино да се пътува, а и може да се пазарите за цени.

    Плажът на Негомбо представлява дълга ивица с фин жълтеникав пясък и огромни палмови дървета.Тук е момента да кажа, че кралската кокосова палма се среща единствено в Шри Ланка, а плодът и е по-сладък отколкото на обикновената. Традиционни дървени рибарски лодки бяха разположени на пясъка, така че ние можехме спокойно да ги разгледаме и да ги снимаме. При вида на фотоапарат децата се втурваха към нас. Ако искате да се почувствате като истинска звезда – Шри Ланка е вашето място. През целия ни престой в тази страна ние бяхме изключително добре посрещани навсякъде, местните ни се радваха, искаха да се снимат с нас. Дори, когато се возехме в автобус или във влак бяхме огромна атракция за тях като европейци. Плажът на Негомбо беше първото място, на което усетихме това.  Хората ни заговаряха постоянно, интересуваха се защо сме избрали страната им и къде е следващото ни пътуване, как пътуваме, с какво се занимаваме. След като останахме известно време на плажа на Негомбо се отправихме с автобус към Дамбула.

   По-голямата част от пътищата в Шри Ланка са доста тесни и в лошо състояние. Има частни и обществени автобуси. Движехме се предимно с обществените, с които се движат местните, не само защото бяха евтини, а и изживяването беше доста интересно. На автогарите в градовете обикновено цари пълен хаос, но шриланците винаги ще ви помогнат да намерите вашия автобус, дори да рискуват живота си, за да спрат тръгнал вече автобус, за да се качите вие. Поради лошото състояние на пътищата дори и близки разстояния се взимат за часове. В претъпканият автобус, в който се качихме бяхме единствените туристи и станахме атракцията на местните за деня. Всички погледи бяха насочени към нас, хората ни поздравяваха и се усмихваха постоянно. Двете места, които намерихме бяха сравнително напред. Дори хората отвън ни помахваха за поздрав. Жегата беше голяма, в тези автобуси няма климатици, само отворените прозорци напомнят за съществуването на вятъра. Хората до нас ни заговаряха и се интересуваха от нашия живот и за пътешествието ни из страната им.

   В Шри Ланка сякаш времето е спряло. Там няма място за претенции, суета и егоизъм. Просто се потапяш в атмосферата и се оставяш на енергията, която това място носи. От време на време автобуса спираше, за да може хората да оставят дарове при статуите или храмовете на Буда. Допустимата скорост, с която трябва да се движат този тип превозни средства там, предвид състоянието на пътищата е около 40 км/ч. Но още в първия автобус, в който се качихме шофьорът показа, че това правило за него не е от особено значение. Ако сте любители на екстремните изживявания може да седнете на първите седалки, защото ви очаква истинско Рали по прашните пътища на Шри Ланка. Ако не сте- седнете по-назад, там пътуването ви ще е малко по-спокойно. Пътят до Дамбула  беше около 100 км, които изминахме за  няколко часа.  При пристигането си в Дамбула се запознаме с Индика. Той е шофьор на триколките тук-тук и го наехме за 2-та ни дни престой там и за превоз до Сигирия. Той ни развеждаше из градчето, показваше ни места за хранене и ни чакаше с часове, когато разглеждахме храмовете. Храната в Шри Ланка е много люта  и дори в заведенията за бързо хранене като KFC или Mcdonalds. По тези места винаги си купувайте бутилирана вода и е добре дори да си миете зъбите с такава. Казахме на Индика да ни намери място за нощуване до 10 долара максимум на стая. Нямахме претенции, важното беше да е чисто. Отведе ни в една чисто нова къща, на негов приятел. Стаята беше просторна, чиста, с климатик и балдахин за леглото. От прозореца постояннно се чуваха песните на различни видове екзотични птици. В момента, в който уморени се любувахме на красивата шриланска къща с просторна и удобна спалня  от единия до другия край на стаята премина малък гущер. В банята си имахме още един такъв съквартирант. Признавам си, че аз се стреснах доста, но свикнах. Все пак бяхме в тропиците. Такива съквартиранти си имахме след това и в Тайланд и в Индонезия и в Малайзия. Така че в един момент те ни станаха  приятели и дори ни липсваха, когато се прибрахме и не ги виждахме в апартамента си в София.

    Време беше да опознаем и Дамбула. Градът е разположен в централната провинция на Шри Ланка, на около 20 км от Сигирия, по средата на пътя между  Сигирия  и Канди. Пещерните храмове на Дамбула са уникална туристическа атракция и грандиозен исторически паметник на будизма.  Във всеки от тях има множество хиндуистки и будистки стенописи и статуи. Златният скален храм Дамбула се смята за едно от най-важните места в Шри Ланка и e част от Световното културно-историческо богатство на ЮНЕСКО. Името Дамбула произлиза от думите дамба-скала  и ула -фонтан. Комплексът от пещери в Дамбула представляват един от най-внушителните будистки храмове в света. Пещерите на Дамбула са повече от 80. Пет от тях са част от  храмовия комплекс, в който се пазят  много ценни рисунки и скулптори на Буда. До него се стига по стълби, които изглеждат безкрайни. Бяхме посрещнати от огромен брой маймуни, които са толкова  свикнали с човешкото присъствие, че всеки трябваше много да си пази нещата от тях, за да не бъдат откраднати. Многобройни статуи на Буда изпълват храмовия комплекс, а гледката отгоре е пленителна. Задължително е , когато влизате в храмовете в Шри Ланка да събуете обувките си и да сте с подходящо облекло – дълъг панталон, и блуза, покриваща раменете.  Ако не сте подходящо облечени няма да ви пуснат в храмовете и местните ще го сметнат като знак за неуважение.  Нужни са няколко часа, за да разгледате това внушителния храм на Дамбула, което ще ви зареди с огромна енергия.

   На следващия ден Индика ни чакаше пред хотела и ни отведе  до Сигирия. Свещената скала-Сигирия е най-важния символ на Шри Ланка. Многобройни стълби ни отведоха до върха, от където гледката е удивителна. Когато си на това място веднага се усеща защо Сигирия  е била смятана за едно от чудесата на света.  Комплексът  е  пример за архитектурните традиции на Шри Ланка. Древният град е построен от крал Касапа през 477-495 след н.е. и е разположен по стръмните склонове на високия 200 метра връх, който е известен сред местните като “Lion Rock“.  Най-внушителната особеност на скалата е издяланата в нея фигура на седнал лъв, между лапите, челюстта и гърлото на когото минавала стълба, която водела към двореца. Днес от лъва са останали само лапите му . Останки от рисунки има и в някои пещери намиращи се в основата на скалата. На входа много от местните ще ви предложат услугите си като гидове, но спокойно можете сами да разгледате мястото, както направихме и ние.

Продължава на втора страница