Цветовете на Шри Ланка

Tissamaharama / Тисамахарама

    Около 5:00ч. сутринта пред хотела ни чакаше бял джип, с който тръгнахме на сафари към Национален Парк Яла. Усещането там беше страхотно, не само защото бяхме в един от най-добрите национални паркове, а заради срещата с диви и редки животни. В националния парк има много езера, които са важни за водопоя на животните. 2004-та година е бил засегнат от голямото цунами в Азия, за което напомня и мемориал, поставен в центъра на парка до плажа. За няколко часа престой в това удивително място срещнахме птици, азиатски слонове, петнисти сърни, водни биволи, крокодили, цейлонски макаци, черни мечки, елени и много други диви животни. Най-ценното изживяване там за нас определено беше срещата с леопард, който мина спокойно и величествено пред погледите ни. Да видиш това животно толкова близо в парка е удивително. Обикновено се крият по дърветата, или изобщо не се показват пред хората, но ние бяхме истински късметлии.

     Сафарито ни приключи с прекрасни емоции и бяхме готови за следващото приключение. Хванахме автобус от Тисамахарама до Матара. Пътуването с тези автобуси винаги е интересно изживяване. Особено, когато ти самият си атракцията вътре. Това се усети, когато автобусът  изведнъж мина през огромна дупка на пътя, при което местните се обърнаха да видят как ще реагираме. Те обаче не знаят, че по пътищата на България често изживяването е подобно. След като стигнахме в Матара хванахме тук-тук, който да ни закара до Мириса и го помолихме да ни намери евтина нощувка там.  Спря ни на място, което е на главният път в Мириса и ни гарантира, че ще ни хареса. Още с влизането в двора бяхме изненадани от атмосферата. Няколко двуетажни бунгала бяха разположени в истинска тропическа градина с езеро, на което имаше и мост. Феерия от звуци озвучаваха това екзотично местенце, а собственикът с удоволствие ни показваше мястото. Предупреди ни, че може да видим голям гущер, както и че имал около 10-тина маймуни и да не си оставяме дрехите на терасата, защото могат да изчезнат. След което ни препоръча да видим и плажът, който беше от другата страна на улицата. Плажът на Мириса беше едно истинско тропическо съкровище. Огромни палмови дървета хвърляха сянка върху финия пясък, а океана от това място изглеждаше внушително. Големите вълни правят мястото привлекателно за сърфистите, а ние си взехме по един кокосов орех и прекарахме целия следобед там.

     Привечер решихме да се приберем в бунгалото. Докато аз се любувах на тропическата градина Тони отиде към бунгалото, но почти веднага се върна към мен с думите “ Ела, трябва да видиш нещо!“.  Когато собственика каза, че има в двора си 10 маймуни и един гущер, не обърнахме особено внимание. Вече бяхме виждали достатъчно маймуни и гущери, не само в баните, на местата, на които отсядахме, а и навън. Да, обаче пред бунгалото си имахме неочаквана изненада. Двуметров варан се разхождаше необезпокояван. С бавната си походка и див поглед той ни напомни кой е господарят на този дом.

   Следващия ден беше и време да отидем на обиколка с кораб, за да видим сините китове на Шри Ланка. Шри Ланка е едно от местата в света, където има най-голяма популация от сини китове. Същото важи и за делфините. Ако сте късметлии може да видите стотици делфини, плуващи около кораба. Обикновено организираните турове тръгват рано сутрин и приключват в момента в който се види  кит. Тура при нас  продължи няколко часа. Шриланците ни посрещнаха на кораба с по един  сандвич, както и вкусен десерт. Което обаче за по-голяма част от хората не беше добра идея. Препоръчвам ви, ако ходите на това място задължително да пиете лекарство против прилошаване. В противен случай рискувате прекрасната гледка към сините китове да бъде помрачена, както се случи с голяма част от хората. За щастие ние нямахме такива проблеми и се насладихме на изживяването максимално. Вълните бяха големи и постоянното клатушкане на кораба не повлия добре на много от хората. След часове навътре в океана най-накрая видяхме прекрасните същества и се върнахме в Мириса. Препоръчвам ви да отделите поне два дни в Мириса, защото има вероятност да не видите китове при първия си тур. Както стана и при нас, но следващия ден ни беше напълно безплатно и си заслужаваше повторната разходка.

 

     След Мириса автобуса до Коломбо ни очакваше. Бяхме напълно удовлетворени от деветдневния си престой.  Шри Ланка  ни показва собствения ни път, сред зелената джунгла, сред усмихнатите лица и тропически плажове. Това беше едно пътуване през обикновения живот и земното щастие. На летището ни изпратиха с мили думи и надежда да ни видят отново там, на техния остров, в който цветовете са ярки като душите, а усмивките по-широки от океана.