Има такива моменти. Спират дъха ти за секунди, отнасят душата ти и усещаш цялото безвремие на вселената. Има и такива места. Нямаш идея как си попаднал там, колко е часа, но се надяваш, че един ден ще се върнеш. Места от друго измерение. Такива, които разказват истории.
Този плаж не беше от най-красивите, които сме виждали. За гмуркане също не беше нещо особено. Но беше от онези места, които те карат да се замислиш. За смисъла. За живота. За това какво остава след него. За това кой командва парада.
Плажът Bantiguе се намира в северната част на остров Малапаскуа, Филипините. Разположен е в малък, скрит залив с бял пясък, прозрачни води и създава чудна живописна картина. До залива се стига лесно. Вариантите са с мотор или пеша. Целият остров Малапаскуа е дълъг около два километра, така че разходката пеша не отнема много време. След тесен асфалтиран път, малки прашни улици, стигнахме до дълга плажна ивица с многобройни високи палми. Продължихме до края на плажната ивица, а накрая преминахме през ограда от бодлива тел, където чудновата каменна пътечка ни отведе до малък тих плаж, където нямаше почти никакви хора. Плажът Bantiguе е популярен на остров Малапаскуа с това, че само до преди няколко години на това така тихо и хармонично местенце се е намирал популярен красив ризорт. По това време единственото, което е имало значение на това място е тихата мелодия на морето. Всичко е нормално до ноември 2013-та, когато мощният тайфун Yolanda удря Филипините, оставя огромни разрушения след себе си, а остров Малапаскуа е почти напълно опостушен. Този залив носи в себе си всички следи от онзи ден. Днес там освен красивия тропически плаж има и много напълно разрушени или полуразрушени къщи, вили и бунгала.
Една малка изоставена постройка в края на плажа привлече вниманието ми. От мястото бяха останали само сините напукани стени и стълбището. Покрив липсваше. Сякаш бе от миналия век, забравена и почти изчезнала. Отвън погледнато не прилича на нищо повече от развалина. От онези които подминаваме безразлично всеки ден, които просто заемат пространство. Онези, които нямаш никакво желание да опознаеш и да доближиш.
От любопитство все пак решихме да разгледаме тази сграда. Малкото хора на плажа ни наблюдаваха с недоумение и се чудеха защо го правим. Стълбите бяха запазени. Вътрешната част на стените създаваха невероятна синя художествена текстура. А от прозореца се откри най-красивата гледка на света! Целият плаж, палмите, синьото море с всичките му зеленикави и тюркоазени нюанси. Като картина от друго измерение. Не можех да повярвам колко прекрасно изглеждаше света отвътре. Една съвършена гледка към морето и целия залив. Защото всеки прозорец разказва различна история, а този виждаше света съвършен. Въпреки природното бедствие, което е унищожило външността му.
Това място за мен съществува преди и след. Преди да го опозная и след като видях душата му и света през нея. Една малка, разрушена постройка, която притежава най-красивата гледка на света.
Не трябва да съдим единствено по външния вид. Трябва да опознаем историята на дадено нещо и да погледнем през чуждата гледна точка.
Защото един ден всички осъзнаваме, че не живеем в света, който е вън, а в света, който е отвътре. И след всичките бури и бедствия целта ни е само една – да достигнем до тихия залив на душата си, от където гледката е най-хубава.
Пътепис от триседмичното ни пътуване до Филипините може да прочетете тук:
