Отвъд Дунава, в тишината на Трансилвания, където Южните и Източните Карпати се срещат, е разположен град, изпълнен с цветна архитектура и барокови детайли. На това място, сред хълмовете на централна Румъния се намира Брашов – едно от най-колоритните кътчета в областта. Брашов на мечките и на дивата природа.
Трансилвалния
Румъния е страната с най-голямата популация на кафяви мечки в Европа (между 5 и 6 000 диви мечки) , а в района на Брашов те са най-често срещани. Ако попитате местните жители всеки ще ви разкаже истории за гладни мечки, които са забелязани в покрайнините на града да се ровят в боклука, търсейки храна. Мечките на Румъния бяха и причината поради, която посетихме страната. Знаехме, че все още сезона е ранен за тях, но видяхме промоции на автобусни билети до Букурещ по две евро на човек двупосочно и решихме да се възползваме.
Посетихме първо Брашов, а града ни посрещна с топло пролетно време. Улиците му бяха потънали в цветове. Така монохромни и в успокояващи нюанси, че мястото веднага ни хареса. В близост се издига хълма Тампа с големия надпис BRASOV, приветстващ новодошлите пътешетвеници. А на всеки ъгъл се носи аромата на традиционния румънски десерт “папанаши”. В Брашов може да минете по най-тясната улица в Европа “Strada Sforii“ , широка едва 1,3 м. В централната част можете да се насладите и на най-голямата готическа църква, както и на прекрасната часовникова кулa. Градът кипи от живот, а заведенията са навсякъде. Може да опитате мичи “mici”- това са румънски кебапчета. Поднасят с горчица и нямат нищо общо с нашите. Брашов е очароветелен град, изпълнен с нюанси и настроение. Бяхме резервирали тур за наблюдение на диви животни в един от близките гористи райони до Брашов. Ходи се по залез, така че ние нетърпеливо очаквахме този момент. Решихме да разгледаме останалите градчета в района, за което един ден е напълно достатъчно.
Бран е малък град, близо до Брашов, популярен със Замъка на Граф Дракула.Замъкът е музей-крепост, където се ражда историята за прочутия вампир и много нападобява на този, който е описан в романа „Дракула“ на Брам Стокър. Във вътрешния двор има кладенец, който според легенда води до подземие. Мястото е една от най-посещаваните точки в Трансилвания и се е превърнало в най-голямата забележителност на района.
След това се запътихме към Ръшнов, който се намира на около 15 километра от Бран. Популярната крепост на Ръшнов се вижда отдалече – едно място, което също не трябва да пропускате при посещението си в Румъния. Природата там е невероятна, а гледката от върха удивителна.
Върнахме се късния следобед в Брашов и вече беше време да се потопим в дивата му природа. Имахме уговорка да ни чакат около 17:00ч. на часовниковата кула и от там с кола да отидем до гористата местност близо до града. Така се запознахме с Дан. Един изключително интересен и позитивен човек. Брашов е родното му място и винаги е живял там. По пътя ни разказваше различни истории, показваше ни интересни места в града, и си личеше огромната любов, която изпитва към това място. И така след около половин час стигнахме до място извън града. Скоро след нас пристигна още една група, водена от т.нар ‘’рейнджър’’, който носеше със себе си спрей, ако случайно ни изненада мечка по пътя и тръгнахме по полегата пътека в гората, за да стигнем до мястото за наблюдение. То представляваше нещо като малко дървено бунгало с голямо плътно стъкло в предната част. Предварително бяха разпръснали храна, за да привлекат животните и ние започнахме да чакаме да се появи животно. Измина час и нещо в близките храсти започна да се движи. Всички бяхме вперили погледи в очакване да видим мечка. Изкочи едър глиган. Почти веднага след него се появи лисица. Двете животни от време на време се плашеха от нещо и внезапно се скриваха, след това отново излизаха. Останахме на мястото над три часа и това, което видяхме бяха два глигана и две лисици. Виждали сме мечки в дивата им среда на места като Шри Ланка, Борнео и други национални паркове. Но в Румъния така и не се появиха. Просто не им беше сезона. Тръгнахме си леко разочаровани, въпреки животните, които видяхме. Качихме се в колата, но вместо да говорим за изживяването в гората, нашия приятел Дан започна да пее. С огромен глас, хъс и вдъхновение. Започна със Sia и Chandelier, после премина към Сватбата на Фигаро и спектакъла приключи със Севилският Бръснар. Не бих казала, че Дан беше най-добрият певец, но той пя за нас с цялото си сърце . Каза, че винаги е мечтаел да бъде оперен певец и дори скоро му предстоят изпити за Музикална академия. Дан е на 55 годишна възраст и изобщо не се притесняваше да пее пред непознати, защото е таил цял живот тази страст в себе си. И се справи блестящо.
Следващия ден посетихме замъците Пелеш и Пелишор. Всъщност Пелеш е един от най-красивите замъци, които някога съм виждала и напълно заслужава да се посети. Изглежда сякаш излязъл от приказките, а природата около него го допълваше прекрасно. Лошото е, че никога не съм виждала толкова много туристи струпани на едно място. По пътеката към замъците има множество разположени сергии, а тълпите бяха големи, така че, когато посещавате това красиво място, бъдете подготвени, че ще бъдете в компанията на стотици хора. Пелишор също е едно от архитектурните чудеса на Румъния и не трябва да се пропуска.
Букурещ
Последна спирка от прекрасното ни румънско приключение беше Букурещ . Един очарователен, кипящ от живот град. Букурещ е прекрасна уикенд дестинация, където можете да се насладите на архитектурни забележителности като грандиозната сграда на Дворецът на парламента, Триумфалната арка или да се разходите из Район Липскани, което е историческия център на града. Този район е запазил чара на стария град. Това, което не ми хареса обаче бяха многото заведения, разположени на всеки метър. Но пък това беше повод да опитаме отново от вкусните румънски ястия.
В Букурещ се намира и една от най-красивите книжарници, които някога съм виждала – Carturesti Carusel („Въртележка от светлина “ ) Едно приказно място, погълнато от светлина, намиращо се в прекрасна сграда в стария град.
Изключително красиво място е паркът Чишмиджиу. Можете да се разходите по живописните малки алеи, да наемете лодка за разходка из езерото или просто да релаксирате на тревата. Езерото с лодките и красивите мостове наподобяваха сцени от импресионистични картини, а атмосферата е изключително релаксираща. Там срещнахме мъж, на име Йокана – просяк и много колоритна личност. Оказа се, че е художник. Всъщност това ясно личеше от нацапаните му с бои дрехи. Говореше за Шекспир и рецитираше части от Отело, спираше за малко, за да ни разпитва за България и после продължаваше с Ромео и Жулиета. Със широка усмивка разказваше колко обича този живот и изкуството в него.
Разделихме се с усмивка с тази личност, а ние продължихме към Музей на селото (Muzeul Satului), който се намира на брега на езерото Херастрау в едноименния парк. Това е най-големият музей на открито в Европа. Едно наистина невероятно място, показващо историята на архитектурата по селата. Там ще видите около 50 прекрасни къщи , сламени колиби, църкви и мелници. Една невероятна атмосфера, която не трябва да пропускате при посещението си в Букурещ.
Така завърши и пътешествието ни из Румъния и сега знам, че ще се върнем отново. Не само, за да видим мечките на Брашов, а за да се потопим отново в магията , която носи тази приказна страна. За да усетим отново духа на внушителния Букурещ и приказна Трансилвания.
