Пулия – душата на Южна Италия

  Зима е. В навечерието на деня на Санта Лучия, малкото градче Тиджиано в Южна Италия се подготвя за празненства. По улиците се носи празнична атмосфера, усещане за безвремие и онзи топъл, южняшки дух на Средиземноморието. Романтика и домашен уют струят отвсякъде, а залезите разказват истории. Истории, събрани в чаша старо салентинско вино.

  Отново сме в Пулия. Онази непозната Южна Италия, която не престава да ни изумява. С невероятните традиции, древни занаяти, идилични градчета, фантастичен средиземноморски вкус. Вкус, който те кара отново и отново да се връщаш. Да се връщаш към тишината и спокойствието в себе си и към онова усещане, че си част от нещо истинско и автентично. Виното и храната тук са все така специални, морето е все така синьо, а да се радваш на традициите, на живота, на малките неща е най-естественото нещо на света.

Тиджиано / Tiggiano

   Две седмици преди Коледа пристигаме в регион Пулия и още при слизането от самолета усетихме топлината на Южна Италия и лекотата на средиземноморския въздух.

  Пътувахме заедно с Мими, а нашата първа спирка бе Тиджиано. Настанихме се в B&B il Baiocco. Прекрасно място, разположено точно в сърцето на града и  предлагащо релакс, тишина, елегантна обстановка. За закуска ни очакваше разнообразие от вкусове, уютна атмосфера, италианско капучино и любимия десерт Pasticciotto, поднесени с много настроение.

  Тиджиано е малко градче и община в Южна Италия, провинция Лече. Най-голямата забележителност в града е Дворецът Серафина – Саули (Palazzo Baronale di Tiggiano), построен през 1650г. от Анджело Серафини. Днес в дворецът се помещава градския музей, а също така е седалище на кметството. Дворецът притежава красива градина, богата на различни видове растителност, сред които лимони, портокали, мандарини, маслини. За да стигнете до градината се преминава през висока каменна арка. От покрива на двореца се открива фантастична панорамна гледка към целия град, а при ясно време се вижда и морето.

  Пулия ще те накара да се почувстваш като откривател. Тя привлича не само романтици, а и авантюристи, търсачи на истории. Из малките градчета няма да видите тълпи от туристи. Но ще видите автентичната Италия. Непозната, истинска, неоткрита.

  Посетихме църквата Санта Лучия в Тиджиано. Санта Лучия е християнска светица и мъченица. Нейният празник се чества в много европейски страни на 13-ти декември. Чества се още и като Денят на светлината и може би, не случайно, тези дни Луната беше огромна.

  Пулия се гордее със своите стари занаяти. Един от традиционните за района е производството на текстил и килими.  La Tessitura Calabrese е фабрика, където се докоснахме до различните техники за производство на текстил. Целия процес по създаването на платовете до крайния продукт се отличава по традиционен начин в Саленто. Интересно е да се види как се създават тези уникални материи, а крайните продукти разгледахме в магазина на фабриката.

  Пулия е дом на талантливи съвременни творци. Един от тях е Джузепе Алесио (Giuseppe Alessio) – художникът от Тиджиано. Той е роден в Триказе през 1975 г. Завършва Държавен Художествен Институт ‘’Джовани Пелегрино’’ в Лече. Днес участва в множество изложби, а ние се потопихме в живописния му свят в неговия дом в Тиджиано.

  В Тиджиано, в местния магазин ще откриете още един творец със същото име, но в съвсем различна област. Това е Джузепе Алесио (Giuseppe Alessio) –  Кралят на мортаделата. Италианският колбас, който е произведен и овкусен по специален начин. Особено поднесен с вкусен хляб и широката усмивка и позитивизъм на Джузепе.

  В непосредствена близост до Тиджиано, само на няколко километра разстояние, се намират Марина Сера и Триказе. Триказе – красиво градче, което ще ви пренесе в миналото на Пулия и Марина Сера – едно от крайбрежните очарования на региона.

Марина Сера (Marina Serra)

  Марина Сера е крайбрежно селище,разположено в община Триказе. Мястото е популярно в Пулия с красивите панорамни гледки, морски пещери, скрити заливи, чудновати скали и кристално чиста вода. Разказаха ни, че точно преди година това място е застигнато от опустошително торнадо. Силната буря оставя след себе си много щети, а днес за бедствието напомнят изкоренените дървета, материалните щети и спомените на местните жители.

  Пътят ни отведе към Celacanto, където ни очакваше традиционен обяд. Орекете (Orecchiette) e автентичната за регион Пулия паста. Паста, която се приготвя със специален сос от броколи и носи неподправения вкус на Пулия. За десерт ни очакваше  вкусен пай, приготвен със сладко от грозде.

  Пулия е регион, в който градчетата са разположени в непосредствена близост едно до друго. Толкова близо, че освен с кола, един от най-удобните начини да я преоткриете е с електрически скутери. Отидохме до Триказе, където от центъра на града наехме скутер от Scooting Salento.  Маршрута ни започна от красивите улици на Триказе, премина през спиращи дъха гледки, спряхме на място с прекрасна морска панорама и стигнахме до красивото крайбрежие на Марина Сера.  Там ни  очакваха зрелищни скали, морски пещери, тюркоазени води  и онова драматично зимно море, пълно с красота и романтика.

Триказе (Tricase)

   Залезът вече настъпваше в Триказе, а Площад Писанели  (Piazza Pisanelli), търговската улица и магазините блестяха с коледни светлини и празнично настроение. В центъра се намират църквата Сан Доменико и Замъка на Триказе (Castello di Tricase), които са едни от големите забележителности на града.

  В центъра на Триказе се намира и Gelateria G&Co Tricase. И ако обичате сладолед по всяко време на годината, това място няма как да не ви впечатли, защото тук всеки различен вид джелато притежава уникален вкус. Вкус, който ни убеди, че италианското джелато не е просто сладолед.

    Вълшебно е да се разхождаш вечер из Триказе. Сред вечерните светлини на града, тесните павирани улички, опитвайки от вкусната храна, приготвена с много любов. Именно Южна Италия е мястото, където всяко традиционно ястие се е превърнало в кулинарен шедьовър.

   Една от основните причините да посетите Триказе се казва  Ипацио Турко (Ippazio Turco) – уникалният майстор-готвач, който приготвя изискана средиземноморска кухня в ресторант Lemì Cozze & Gin в центъра на града. Очакваше ни няколкостепенно изискано меню, включващо микс от различни аромати, вкусове, съчетани с перфектно обслужване и уютна обстановка.

   Вечерта ни завърши в местния бар Аптека Балбоа (Farmacia Balboa), разположен близо до ресторанта. В бара се предлагат много различни видове крафт бира, превъзходни коктейли, а обстановката ни потопи за пореден път в спокойния ритъм на Пулия.

Кориляно д’Отранто / Corigliano d’Otranto

 Следващото градче, което посетихме беше Кориляно д’Отранто / Corigliano d’Otranto. Кориляно е част от район, наречен Салентинска Гърция или Grecìa Salentina. В градчето живее гръцко общество, говорещ стар гръцки диалект. Разхождахме се из историческия център, за малко дори успяхме да се изгубим. Но пък да се изгубиш на такова място е истинско удоволствие. Кориляно е място, което напомня на декор от филм. Един от онези средновековни филми, които те потапят в история със замъци, битки, рицари.

  Старият град носи прекрасно средиземноморско усещане. Невероятни детайли, пастелни тонове и старинна атмосфера. Посетихме църквата Свети Николай (St. Nicola Mother Church), която датира от втората половина на 16-ти век (1573г.), а днес е едно от най-важните места в града и региона.

  Замъкът на Кориляно (Castello di Corigliano d’Otranto), с прекрасната си барокова фасада е най-голямата забележителност на града. Някога този замък е бил непревземаема крепост, изцяло заобиколена от ров, а днес е седалище на кметството на града, както и градската библиотека.

 Стернатия / Sternatia

  Пътят ни продължи към Лече, а преди това се отбихме до малкото селце Стернатия / Sternatia. Това е още едно от местата в Пулия, част от Салентинска Гърция, а най-важната му историческа забележителност е Дворецът Гранафей (Palazzo Granafei).

 Лече / Lecce

  Наричат го ‘’Флоренция на Южна Италия’’. И безспорно този град притежава цялата романтика, елегантност и южняшки дух на Пулия. Изпълнен с изкуство, художествени ателиета, внушителни площади, невероятни църкви и характерните за района на Пулия бели сгради. Това е Лече – приказката на Южна Италия. Там, където барокът оживява.

   Лече ни посрещна с много Слънце, коледно настроение и цялата изисканост и очарование на Пулия. Някои от най-важните исторически сгради на града са Римския амфитеатър, Базиликата Санта Кроче (Basilica di Santa Croce), църквата Света Ирина (Chiesa di Sant’Irene). А площадите Дуомо (Piazza del Duomo) и Сант Оронцо (Piazza Sant’Oronzo) носят онова топло усещане и красота, характерни само за тази част от Италия.

  Градът е популярен по света с изкуството на папиемаше (Papier-mâché), което е уникално и характерно за Пулия и датира от XVII – XVIII век. По улиците са разположени работилници и творчески ателиета, в които майсторите умело изработват различни фигури и предмети от папиемаше.

  Посетихме работилницата на Марио Ди Донфранческо (Mario Di Donfrancesco), където той създава невероятни скулптури от папиемаше. Марио също така е квалифициран в областта на реставрацията. Изработва още и маски и различни предмети по заявка, в работилницата му се потопихме в света на неговото изкуство.

  Италия е синоним на изисканата и вкусна храна. Ресторант Boccon Divino, разположен в сърцето на Лече предлага истински рай за сетивата. Насладихме се на изключителни ястия, прекрасно презентирани и отлично отношение. Ресторантът притежава типичен и артистичен интериор, със сводест таван, уютна атмосфера, а всеки вкус беше истинска наслада за душата. Едно от местата, където осъзнаваш, че вкусната храна носи щастие.

  Площад Дуомо (Piazza del Duomo) е един от най-красивите площади в цяла Италия. Освен катедралата, там се намират още дворецът на епископа, семинарията, както и камбанарията.

  В сърцето на площад Дуомо (Piazza del Duomo) е разположена и работилницата на Марко Епикочи (Marco Epicochi). Марко Епикочи е талантлив художник и учител. Творецът създава великолепни статуи с различни размери от папиемаше, които са изработени по уникален начин.

  Вечерта вече беше настъпила, а площад Сант Оронцо (Piazza Sant’Oronzo) с невероятната си коледна украса и светлини ни потопи отново в приказния свят на Лече. Наблизо се намира и Римският амфитеатър, който беше красиво осветен и е едно от местата, които не трябва да пропускате при посещението си в града.

   Посетихме и Базиликата Санта Кроче, която притежава изключително красива архитектура. Строежът на сградата е продължил два века, а бароковата фасада няма как да не ви впечатли със своята детайлност и декоративни орнаменти.

  Друга важна забележителност в Лече е  Замъкът на Карло V (Castle of Carlo V), построен през 16-ти век. Замъкът притежава красив интериор, а днес там се организират различни културни събития и художствени изложби. Ние се насладихме на коледното изложение (The exhibition of Presepi) на различни сцени, пресъздаващи по фантастичен и приказен начин Рождество Христово.

  Беше един от онзи дни, в които усещаш истинско удовлетворение от изживяното. Вечеряхме отново в Celacanto в Марина Сера, а вечерният дъжд, светлините и приятелската атмосфера създаваха усещане за домашен уют и комфорт.

Денят е 13-ти декември. Денят на Санта Лучия. Върнахме се в Тиджиано, а централният площад бе изпълнен с хора. Музика, весело настроение и топло гостоприемство се носеха из въздуха, а ние се наслаждавахме на празника заедно с местните жители.

  Следващия ден преоткриването на Пулия продължи с Руджано, Салве, Лукуняно, където се потопихме за пореден път в древните занаяти и традиции на Пулия.

Руджано / Ruggiano

  Едно от най-популярните и важни места в района е Светилището на Санта Марина (Santuario di Santa Marina) в Руджано. Както в миналото, така и днес мястото е поклонническа дестинация. В светилището се намира голяма дървена статуя, изобразяваща Санта Марина.

Салве / Salve

 На един километър растояние от Руджано се намира Салве. Там, в сладкарница Capricci del Corso ни очакваха много вкусни емоции, защото видяхме как се приготвя традиционния салентински десерт Pasticiotto. Pasticiotto e невероятено вкусен италиански сладкиш с пълнеж от крем. Пълнежите могат да бъдат разнообразни, а всеки вкус, който опитахме беше фантастичен. Сладкарницата е едно от онези места, където може да почерпите душата си без повод и да се потопите във вкусния свят на Пулия.

   Разходихме се из тихите улички в пастелни нюанси на Салве и се отправихме към едно от любимите ни места в околността – фермата Sante le Muse.

   Sante le Muse е ферма, където всеки продукт се произвежда на място.  За втори път сме тук,а в този слънчев декемврийски следобед атмосферата изглеждаше още по-приказна и вдъхновяваща. Тихият вятър навън леко поклащаше клоните на дърветата, а коледните играчки създаваха вълшебен звук.  Огънят на камината в Sante le Muse и усмивката на Фабиана няма как да не стоплят душата ти. Опитахме прекрасни традиционни ястия, приготвени по рецепти, които се предават от поколение на поколение.

Лукуняно (Lucugnano)

   Следобед посетихме Лукуняно (Lucugnano) и Дворецът (Palazzo Comi), който днес е къща-музей на местния поет Джироламо Коми (GirolamoComi). Днес на това място се организират различни артистични събития, а ние станахме част от изключително интересен Уъркшоп, където Андреа Де Симейс (Andrea De Simeis) ни демонстрира как се изработва на ръка лист хартия от естествени влакна по древна технология, но също така и експериментира. Освен майстор в правенето на хартия, Андреа също е гравьор и художник, а неговата печатница се намира в градчето Соляно Кавур (Sogliano Cavour), Пулия.

  Казват, че няма по-откровена и истинска любов от любовта към храната. Храната като философия, като идея, като споделената вечер със семейство, приятели, близки. Казват, че не съществува по-голям кулинарен Рай от Италия. Тази последна вечер в Пулия, открихме място, което е истинско кулинарно вдъхновение.

  Trattoria Madamadore – вълшебно кътче в сърцето на Тиджиано. Елегантен и изискан интериор, камина, автентична обстановка са само част от това, което мястото притежава. Всяко едно от ястията беше божествено, а коледната украса и дух създаваха магична атмосфера. Едно от местата, които събуждат вкуса ти за живот, кара те да спреш за малко стрелките на часовника, да се насладиш на момента.

   Пулия е изкуство. Зимна вечер из светлините на декември. Вкусът на прясно изпечен сладкиш и традициите, които остават. Морето, което през зимата е още по-красиво. Тишината на безвремието. Пулия е чаша вино, пълна със спомени. Вкус, любов и смях. Пулия е топлината в камината. Приказка по време на зимата. Зимата на Южна Италия.