Една мистична дестинация

  Цветовете на изгрева над виенското летище бяха по-ярки от обикновеното лятно утро. Предстоеше ни ранен полет и едно от онези пътувания, които ти дават отговорите на много лични въпроси.

  Пътят винаги носи такива емоции. Синьото на моретата винаги е друго синьо, планините винаги са с различни нюанси, небето винаги е различно. И няма значение колко пъти посещаваш дадено място и за колко време. То винаги ти показва един очарователен живописен безпорядък.

  Свикнали сме преди следваща дестинация нетърпеливо да приготвим багажа, да проучим мястото, да разпределим времето. Раниците винаги се тъпчат максимално, сякаш предстои пътуване за няколко години, а малкото останало пространство е заето с нова порция бодрост и тиха меланхолия.

  Пътуването този път беше различно, защото не знаехме къде ще отидем и къде ще кацне самолета. Предстоеше ни полет до неизвестна европейска дестинация, организиран от авиокомпания Wizz Air. Бяхме избрани  след участие в техен фотографски конкурс, провеждащ се в инстаграм под мотото Get Lost With Wizz. Разбрах за него, след като случайно забелязах статия с условията за участие и идеята ми се стори прекрасна. Скоро след това получих мейл, че сме от избраните 180 приключенци, които Wizz Air изпраща със специален полет до неизвестна дестинация в еврозоната. В мейла бе изписан часът на заминаване и на пристигане. Пътуването бе за три дни с осигурен хотел, полет и застраховка. Дестинация –  Unknown, а заминаването беше следващата седмица от Виена –  една подробност, която бях пропуснала при участието.  За щастие имаше евтини полети от София до Братислава, която е на около час път от Виена. Така се озовахме рано сутрин на летището , готови за първия полет в света до тайна дестинация.

  На таблото сред всичките останали заминаващи полети бе изписан часът 8:40 – Unknown Destination. Розовите гишета на Wizz Air показваха същото. Развълнуваните пътниците създаваха невероятна атмосфера, а ние се почувствахме като истински късметлии, че сме част от първия подобен полет. Скоро получихме и бордните си карти, на които отново  бе изписана дестинация – Unknown и се отправихме към самолета. За първи път бяхме част от подобна инициатива. Да не знаеш къде ще кацнеш, какво ще видиш, къде ще спиш за някого може да е стряскащо. Всъщност цялата работа на моменти ни звучеше дори доста съмнително. Един самолет, заминаващ нанякъде, който дори не можеш да проследиш в сайтовете за следене на полети. Около 180 авантюристи, тръгнали без никакви очаквания. Е, в едно поне съм сигурна – всички се надявахме да кацнем на  място, пълно с палми и море. Все пак бе разгара на лятото и никак не ми се ходеше до мрачни европейски дестинации. Пък и за всеки случай си взехме банските и шнорхелите.

 

   Организацията на това пътуване от страна на Wizz Air беше впечатляваща. Всичко беше добре премислено и  дори стюардесите в самолета дори за миг не загатнаха за предстоящата дестинация. Предишните дни получихме два жокера – температурата ще бъде около 35 градуса и ще притежава фантастична флора.Имахме няколко предположения, сред които с леко притеснение смятахме, че може да кацнем и във Варна. Обичаме този град и имаме прекрасни приятели там, но да отидем до Виена, за да пътуваме до там ни се стори малко неловко. Е, поне всички щяха да се посмеят на наш гръб. А и скоро не бяхме ходили до Варна, така че може би идеята не беше лоша. След като минахме над Алпите осъзнахме, че няма да сме на българското Черноморие. Настроението през цялото време беше приповдигнато. Един самолет, пътуващ  до незнайна  дестинация, пълен с приключенци от  Австрия, Германия, Швеция, Украйна, Унгария, Македония, Русия и много други страни.  От време на време пилота любезно ни пожелаваше приятен полет  и  шеговито ни напомняше, че до мистичната дестинация остават  един, два, а може би шест часа. Някои  пасажери бяха заспали, други се бяха потопили в книгите си, а трети просто очакваха кацането с нетърпение.

   И така след около два часа и половина самолета започна да се снижава. Започнаха да се открояват слънчеви морски брегове и не след дълго кацнахме на дългоочакваната дестинация. Заспалите пасажери поглеждаха сънено през прозорците и не знаеха къде се намират. “Къде сме?“,  “В Португалия ли сме?“ , “Ница ли е това?“, “Барселона ли  е?“ – въпроси, които скоро получиха своя отговор. Не след дълго обаче видяхме знамето на прекрасния испански град Валенсия и радостта бе огромна. При слизане от самолета стюардесите раздадоха на всички ни по един плик, в който имаше информация за хотела, подаръци, както и различни предизвикателства, които да опитаме докато сме в града. Посещавали сме Валенсия и друг път и  бяхме щастливи, че отново сме в любимата Испания. Предишното ни посещение беше в мрачно и дъждовно време, а сега ни посрещнаха ярко слънце, палми, папагали и прекрасно испанско настроение.

  Обичам този град.   С цялото съчетание от средиземноморски и испано-арабски стил, великолепно комбиниран с модерната архитектура на Градът на изкуствата и науките – La Ciudad de las Artes y las Ciencias. Ако сте за първи път в града не пропускайте да посетите това място, което впечатлява с размерите и фантастичната си архитектура. Океанографският музей е един от най-добрите, които сме посещавали, пресъздаващ основните морски екосистеми на планетата от Средиземно море, Червено море, Тропиците, Антарктида и други.

  Катедралата на града е една от най-красивите, които сме виждали, а уличните музиканти прекрасно пресъздаваха испанския дух.

    Отседнахме във фантастичен хотел, разположен в центъра на града. Улиците на Валенсия кипяха от живот. Проповдигнатото лятно настроение се усещаше на всеки ъгъл. Сангрия, тапаси и студена испанска бира ни правеха компания през целия престой, а морската ивица и палмите на плажа Malvarrosа носеха особена испанска екзотика. Във Валенсия няма улица без палми, а около тях кротко прелитат папагали. Не пропуснахме да посетим   и Mercado Central или Централният пазар. Това е най-големият пазар за плодове и зеленчуци в Европа и впечатлява с колорита и живописните сергии. Вечерите прекарвахме в красивия парк Turia, любувайки се на нощните светлини на града.

  Валенсия е точно това, от което имахме нужда. Място, пълно с палми, широка морска ивица, култура, цветни пазари и невероятно вкусна храна. Знаете ли всъщност, че популярното ястие паеля, произлиза именно от Валенсия? Всъщност paella означава „тиган“. Приготвя се от ориз, шафран и зехтин като към тях обикновено се добавя месо, зеленчуци или морски храни. Така че не пропускайте да опитате паеля при посещението си в града. Ако имате възможност посетете фламенко шоу, както и  Музеят на изящните изкуства “Сан Пио V“, където имена като Ел Греко, Хосе Рибера, Веласкес са само част от големите имена. Валенсия е едно от местата, в които няма как да не се влюбиш. Три дни са достатъчни, за да се насладите на културата, изкуството, плажовете и атмосферата на града.

   Не се усъмнихме дори за момент дали да отидем на това пътуване. Да бъдем част от приключението Get Lost With Wizz беше изключително изживяване. Сякаш някой беше решил, че имаме нужда да ни се случи нещо неочаквано, което да не планираме с месеци преди това. Сякаш някой ти казва, че прекаленото планиране и обмисляне на всяка подробност понякога просто не е ок. Усещането да направиш нещо спонтанно, без да се замисляш особено и да се потопиш в това изживяване е изключително освобождаващо и повдига адреналина ти толкова много, че емоцията остава за цял живот.

  И тъкмо, когато си помислихме, че приключението Get Lost With Wizz е към края си, компанията ни изненадаха с два ваучера за ново пътешествие. Защото понякога просто трябва да тръгнеш, да се изгубиш и да събудиш авантюристичния си дух някъде там по пътя, който те води към следващата непозната дестинация.