Слънцето тихо се скриваше зад морския хоризонт на Коста дел Сол, а палмовите силуети създаваха впечатляващ контраст. Рибарите все така смутено въздъхваха, току що завърнали се от вътрешността на морето и прибирайки се в своя пъстър дом, някъде в многоликата Андалусия.
Живях известно време в Испания и успях да се докосна до прекрасните ѝ места. Пътувах из красивата област Кастилия – Ла Манча, насладих се на внушителните цветове на Каталония, Мадрид и Валенсия, но Андалусия и нейните градове останаха в душата ми. Честно казано никога не съм планирала да я посетя. Случи се ненадейно, когато реших да пътувам из Южна Испания по повод празненствата за Semana Santa – Страстната седмица преди Великден в страната. Едно изключително необикновено и впечатляващо събитие, което е много важно за испанците, а Андалусия е най-доброто място да го видите. Там се докоснах до прекрасните Малага, Марбея, Кадис, Кордоба, Севиля и Гранада. Пътувах с автобус от град на град, но най-удобно е ако имате възможност с Рент А Кар, за да се потопите напълно в атмосферата и хоризонтите на тази невероятна област.
По улиците на андалуските градове имаше огромни религиозни шествия. Красиви статуи, изобразяващи Исус, Богородица и различни библейски сцени бяха разположени върху големи платформи, които се носят на раменете на вярващи хора, наричащи се “братства“. Ще ги разпознаете по дрехите – облекла, подобни на расо и покривала за главите. Важни участници в шествието са и Назаряните, които се движат бавно, имат високи и остри качулки, покриващи лицата им и само с по две дупки за очите. Качулките са с дълъг връх, което символизира извисяването към Бога. Осъзнаваш колко важно събитие за испанците е Semana Santa и колко е специално да бъдеш там в този момент.
Малага е родното място на художника Пабло Пикасо, където може да се потопите в атмосферата на музея с над 200 негови творби от различни периоди на творчеството му. Там е и родната му къща, която е голяма гордост за Малага. Друга популярна личност от там е актьорът Антонио Бандерас, който по време на Semana Santa се връща в родния си град и участва в процесиите като част от братствата. В този колоритен град може да видите още двореца Алкасаба, както и голямата катедрала в центъра на Малага. Но аз лично свързвам Малага с Пикасо, нейната енергия и собствен дух.
Обичам Андалусия. Напомня ми на красива фламенко танцьорка – дива, цветна, различна, с гореща кръв. Потропва леко с обувки в ритъм и насочва всички погледи към нея. Когато мисля за Андалусия чувам звуците на испанската китара по плажовете на Коста дел Сол, с огъня и музиката. И онези слънчеви лъчи, огряващи плажовете на Марбея – другото лице на андалуския бряг, където портокаловите дръвчета те приветстват на всеки ъгъл. Из улиците на старинна Марбея ще видите сгради, датиращи от 16-ти век, но за съжаление преобладаваща част от града са лъскавите хотели, яхтените пристанища и последни модели автомобили. Интересното при този район е, че е със собствен микро-климат – целогодишно средно-месечната температура е 19°С .
Друг прекрасен крайбрежен град на Андалусия е Кадис. Това градче впечатлява с хилядолетната си история, архитектура и атлантически брегове. Кадис е смятан за най-старият град на Пиринейския полуостров, дори и в цяла Западна Европа. Катедралата е прекрасна забележителност, а аз ви съветвам да тръгнете по крайбрежните му булеварди, прекрасните паркове и малки каменни улици, да оставите картата и да се понесете из старинната атмосфера и да усетите въздуха и нощният живот на Коста де ла Лус.
Кордоба е удивителен град, разположен в подножието на планината Сиера Морена. Притежава богатство от архитектурни , исторически и културни паметници, някои от които са музей на бикоборството Мусео Таурино, паметника на светеца- патрон на града Свети Рафаел, както и внушителната катедрала в Кордоба, която в миналото е била джамия, а днес е римо-католически храм.
Мисля, че няма човек, който да е посетил Андалусия и да не се е влюбил от пръв поглед в Севиля. Наричат я “Перлата на Испания“ както и “Градът на портокалите“. За мен това е най-прекрасният и романтичен град в Испания, който омагьосва с невероятната архитектура с арабски нюанси. Това е градът, в който можете да се докоснете до историята на Маврите, да усетите фламенкото с пълна сила и да се докоснете до дома на Кармен, Дон Жуан, на творците Веласкес и Мурильо, както и известни герои от операта като Розина от “Севилският бръснар“. Любимото ми място в Севиля е Plaza de España, или Площад Испания. Един впечатляващ архитектурен комплекс, проектиран от Анибал Гонзалес, украсен с цветни плочи, които могат да се видят по целия град. В центъра на площада ще видите фонтан, който е заобиколен от канал, декориран с няколко прекрасни моста. Обичам Севиля, заради ритъма на фламенкото, който се усеща на всеки ъгъл. Може да го видите в някой от театрите на града, по улиците с музиката на уличните музиканти или в стария цигански квартал Триана. В Андалусия и като цяло в Испания задължително трябва да опитате прочутия тапас- или на български хапки-мезета. В страната има стотици заведения, в които се предлага различен тапас, включващ много видове хамони (шунка и сушено месо) , както и различни видове зеленчуци, сирена и рибни деликатеси. Всъщност най-добрия тапас, който съм опитвала е в малкото градче Куенка, намиращо се в областта Кастилия- Ла Манча, но изживяванията ми там ще опиша в отделен пътепис.
Гранада бе последна спирка от приключението Андалусия. Един невероятен град, в който се усеща арабското влияние, а в близост се издига планината Сиера Невада. Градът е съчетание от мюсюлманска, християнска и еврейска архитектура, а най-голямата му забележителност е двореца Алхамбра. Издигащ се над Гранада и в подножието на Сиера Невада, този загадъчен шедьовър е невероятното наследство на маврите. Построен е изцяло в ислямски стил, а след прогонването на маврите от испанските земи, дворецът е забравен до 20 век, когато се превръща в един от най-впечатляващите музеи. Гранада ще ви потопи в един вълшебен и загадъчен свят на Испания, който ще ви остави без думи.
Когато пътувах из Андалусия осъзнах колко ценно наследство пазят испанците. От изумителната архитектура през загадъчната седмица Semana Santa, културата, фламенкото и портокалите. Един ден ще се върна и ще усетя отново това вълшебство. Ще се върна при заливите на Коста дел Сол и китарите на плажа, ще се върна при вечерите на Кордоба и Кадис и духът на Севиля, където с глътка сангрия ще вкуся отново Андалусия – душата на Испания.
