Филипините – тайфун от емоции

ОСТРОВ МАЛАПАСКУА

 

  Въздухът беше наситен с  аромата на море. Всеки полъх на тропическия вятър донасяше през отворения прозорец на бунгалото силния аромат на цветя и нежното благоухание на франджипани.

  Остров Малапаскуа ни пренесе в друг свят. Екстремното ни пристигане с всичките буреносни емоции се бяха превърнали в абсолютен  баланс и хармония.

  Влюбихме се в острова от момента, в който стъпихме на брега. Там живота течеше по друг начин. Малапаскуа е малък остров с дължина около два километра и е населяван от около 1000 души. Улиците са тесни и поради тази причина единствения транспорт там са моторите, които служат  и за такси. Мястото излъчваше изключително спокойствие, сякаш никога не бе преминавал тайфун в района. Местните създаваха различни по големина дървени статуетки на делфини, манти, както и Thresher акули, които са и символът на Малапаскуа. Високи палми, малки дървени колибки, зелени поляни и прелестна  природа. Островът носеше онзи вълшебен тропически дух, който чакахме от много време.

  Мястото, което бяхме резервирали се намираше в края на острова. Очакваше ни малко бамбуково бунгало на плажа, веранда с два стола отпред, палми, спокойствие и един невероятен морски хоризонт. Това място беше моята лична представа за Рай. Thresher Cove Dive Resort  представляваше едновременно ризорт за всякакъв бюджет и един от най-добрите дайвинг центрове в света. Имаше както много скъпи вили и бунгала, така и по-евтини за бекпекъри, в каквото бяхме отседнали и ние. Голям басейн бе разположен в центъра на ризорта, а ресторанта предлагаше фантастична храна отново за всякакъв бюджет.

  Ако обичате дайвинга и планирате да посетите Филипините – силно Ви препоръчваме Малапаскуа. До момента сме се гмуркали с няколко вида акули. Целта на пътуването ни до Филипини бяха още два вида – Thresher акулите на Малапаскуа и китовите акули на Донсол. Освен това е дом на хиляди морски звезди, които са навсякъде по морското дъно. Малапаскуа е предпочитана дестинация и рай за макро фотографите, поради разнообразието от цветове, детайли, обекти и подводен живот.

   Thresher акулите се наричат още лисичи акули. Те се различават от другите видове с дългата си остра опашка и по-сплескана муцуна. Този вид акули се срещат на големи дълбочини. В Малапаскуа може да ги видите на около 30 метра, където е тяхната т. нар. “Cleaning station”. Но за да ги видите ви е нужно да имате сертификат за гмуркане за ниво Advanced Open Water или поне Deep Dive.

  Да се гмуркаш преди изгрев е особено изживяване. Тъмно сините води на морето крият невероятни същества. На дълбочини от 30 метра всичко изглежда като в безтегловност. Силните течения те местят постоянно. За тази цел на това място долу бе поставено въже, за което се хващаш и единственото, което е нужно да направиш е да чакаш акулата да се появи. След минути  се появи и Тя. Беше дълга около три метра и половина. Движенията толкова плавни и съвършени, а цветът синьо-сребрист. Дългата опашка и леко сплесканата муцуна я правят толкова съвършена и уникална. Минава покрай теб за секунди, тръгва си и оставя в невероятното усещане, че си бил толкова близо до нея. Целта да видим Thresher акула на остров Малапаскуа беше постигната. Оставаше само да видим и мечтаната китова акула в Донсол и всичко щеше да е перфектно.

  Същия ден следобед отидохме да се гмуркаме на близкия остров Gato. Мястото притежаваше страхотни подводни пещери. Там видяхме морски костенурки, една рифова акула, големи пасажи от риби и много други подводни същества.  Островът е съставен от отвесни скали и за това на него няма как да се стъпи, но пък подводния свят, който го заобикаля беше невероятен.

  Дните на Малапаскуа минаваха бързо. Сутрините започваха с кафе на верандата,  приливите и отливите се сменяха постоянно и оставяха усещането за една уравновесена и идеално сътворена природа.

  За пореден път осъзнахме колко прекрасна дестинация е Филипини, когато посетихме и остров Калангаман (Kalanggaman Island) . Той се намира на около час и половина път от Малапаскуа и едно от най-красивите места, които сме виждали. Дълга плажна ивица с кристално сини води, бял пясък, палми и безкрайна красота. Каланггаман е от онези места, които наричам природни шедьоври. Това е малък необитаем остров, но ако желаете все пак може да останете на палатки, за да се насладите напълно на мястото. Ние ще го направим следващия път.

   Има едно особено място на Малапаскуа. Намира се в северната част на острова, където малък залив с бял пясък и кристално сини води, създава живописна картина. Плажът се казва Bantigue и до преди няколко години на това място се е намирал популярен красив ризорт. Всичко е било наред, до ноември 2013-та, когато супер тайфуна Yolanda удря Филипините, оставя огромни разрушения след себе си, а остров Малапаскуа остава почти напълно опостушен. Този залив носи в себе си всички следи от онзи ден. Днес там освен красивия тропически плаж има и много напълно разрушени или полуразрушени постройки.  До залива се стига по малка пътечка след дългата плажна ивица, преминава се през ограда от бодлива тел и чудновата каменна пътечка. Една постройка в края на плажа предизвика особен интерес в нас. Отвън погледнато сградата не представлява нищо повече от разрушена къща. Но влезете ли вътре от там се открива една съвършена гледка към морето и целия залив.

   След няколко дни напуснахме този филипински Рай, наречен Малапаскуа. На пристанището нямаше лодки, но освен нас имаше няколко испански туристки. Наехме местна лодка заедно, за да стигнем до пристанищното градче Maya, хванахме автобус и се запътихме към  летището на Себу, от където хванахме полет за Легазпи.

ДОНСОЛ и ЛЕГАЗПИ

 

  Самолета кацна разтърсващо в Легазпи. Беше едно от онези разтърсвания, които на пръв поглед изглеждат толкова недействителни, че преобръщат за миг вселената ти. В района тъкмо бе преминал силен тайфун. Нямам представа дали беше същия този тайфун от Малапаскуа, но видимостта в този момент беше съвсем ясна.

  Легазпи е голям град и столица на провинция Албай във Филипините. Най-популярните места в района са внушителният вулкан Майон, както и Донсол – истинският дом на китовите акули в страната. Районът е толкова удивителен, че е отразен и на банкнотата от 100 песос, където голяма китова акула е изобразена на фона на вулкана. Пристигнахме късно вечерта в хотела, където единствения друг гост беше Томас – млад мъж от Полша, който пътуваше сам из Азия. Оказа се, че и тримата сме в Легазпи поради една и съща причина – китовите акули на Донсол.

  Поради неудобните автобуси и маршрутки единствения начин да отидем рано сутринта в морското градче беше с наета кола със шофьор от хотела. Решихме да пътуваме заедно с Томас – по този начин разделихме разходите за колата и за лодката в Донсол, а и винаги е по-весело с компания.  И така в пет сутринта потеглихме. Района е изключително красив. Вулканът Майон се извисяваше с цялата си мощ, а изгрева беше неописуем. Такива цветове не бях виждала никъде до досега. Единствено в Шри Ланка видях подобен изгрев, който така се бе запечатал в съзнанието ми, че веднага си спомних за онази далечна страна. Този район бе доста по-различен от останалата част на Филипините. Изглеждаше някак по-уредено. Огромни зелени полета, покрити с палми в красиви свежи зелени цветове насищаха атмосферата с очарование. В колата си мислехме колко е хубаво, че най-накрая сме на напът за Донсол. И така в 6 сутринта,след около час път от Легазпи, пристигнахме в Центъра за опазване на китови акули, където заливът и изгрева бяха неописуемо красиви.

   Чакайки лодката се замислих за мечтите. В различен етап от живота си искаме какво ли не. Пътуванията по тези места сякаш ни научиха да не искаме много от живота и да се вглеждаме повече в себе си , в личното си удовлетворение и в далечните дълбини на душите си. Видяхме как хората живеят в малките си колиби, пълни с книги, пълни с вяра , с щастие, духовност. И всеки път пътувайки из Азия главата ми се пълни с разсъждения и въпроси. В страните на Азия откривам винаги това, което в Европа ми липсва- духовността, вярата и чистите взаимоотношения между хората. През последните години с Тони имахме една огромна мечта – да плуваме с китова акула. Тази мечта ни отведе преди време до Тайланд, Индонезия, Борнео и  Малдивите, но никъде китовата акула не се появи пред нас. За нас това винаги е било едно удивително създание и може би за мнозина е трудно да се разбере такъв тип мечта. В Себу бяхме близо до Ослоб, където можехме да ги видим. Но онова място там, което е прекратило миграцията на тези уникални същества, не беше нашето място за среща с тях. И никога не бихме отишли в там, защото китовите акули на Филипините имат един съвършен дом и той се нарича залива на Донсол. Години наред бяхме проучвали мястото и знаехме, че вероятността да ги видим там е огромна. Притеснителното беше, че полета ни за връщане беше променен с един ден по-рано от Манила, намирахме се на около 15-16 часа път с автобус до там, което означаваше, че имаме един единствен ден, в който можеше да видим китова акула. Вече знаехме, че заради тайфуна, от една седмица не са виждани китови акули в залива. Това разбира се беше доста смущаващо, тъй като имахме само една възможност, но нямахме друг избор. Платихме таксата за билет, трябваше да изгледаме видео с инструкции и тримата с Томас се качихме на лодката. На касата както и на лодката също ни казаха, че скоро китова акула не се е появявала в залива, така че да бъдем подготвени, че може и да не я видим, но тримата не спирахме да се надяваме. Заливът наистина беше красив. Вулканът се издигаше с цялата си мощ и не спираше на дими сякаш всеки момент се канеше да изригне. Морето беше спокойно, приличаше на тъмно огледало, а лодката не спираше да се движи. Бяхме инструктирани, че китовите акули са изключително бързи и ако се появи трябва моментално да скочим във водата. От време на време се появяваха делфини близо и далече от лодката. Ние бяхме спокойни и обнадеждени, че най-накрая ще видим това уникално създание. Лодката продължаваше да се движи в търсене на най-едрият вид акула на земята, слънцето беше ярко, но постоянно се сменяше с облаците. Минаха часове, когато лодката рязко смени посоката си, изведнъж инструктора силно извика да слагаме плавниците и да се подготвим и скочихме във водата. Никога няма да забравя погледите на Тони и на Томас в този момент, пълни с нетърпение, въодушевление и щастие, че някъде на метри от нас плува това уникално създание. Скочихме във водата, следвайки инструктора, видимостта беше не повече от десетина метра, плувахме бързо, за да стигнем до нея, гмуркахме се надолу, за да я търсим, но тя беше изчезнала. Акулата се беше гмурнала прекалено дълбоко и прекалено бързо. Тони все пак бе видял част от перката ѝ на повърхността, но не повече. Търсенето продължи още няколко часа, но без успех. Тайфуна все пак не беше изплашил тази акула, която беше на метри от нас, но ние не я видяхме. Една мечта на метри разстояние. Всичко обаче беше срещу нас в този ден. Първо променения полет с ден назад, а след това и този тайфун. Хиляди километри, пътища, полети и няколко метра пред нас тя просто се изпари. Нямахме друга възможност да останем дори за следващия ден. Морето бе все така спокойно. Вулкана  Майон продължаваше да дими с цялата си сила. Очите ми бяха пълни със сълзи. Момента на връщане беше особено емоционален.  Знаех, че те са някъде под нас, плуват с цялата си прелест и сиво-синкави цветове, но поради някаква причина пак се разминахме. Делфини плуваха около лодката постоянно, а черните им перки се открояваха ясно в огледалното море. Появяваха се сякаш да ни успокоят и после пак се гмуркаха.

  Ранния следобед се прибрахме в хотела. Отидохме до автогарата на Легазпи, за да си купим автобусни билети до Манила за следващия ден, когато щяхме да напуснем Филипините. В последният си следобед решихме да видим димящия вулкан Майон отблизо. Хванахме един от така наречените цветни бусчета “джипни“. Вътре бе пълно с ученици, които ни гледаха с особен интерес. Пристигнахме и пред нас се откри един от най-красивите пейзажи. Вулканът не спираше да дими, наблизо водните биволи се разхождаха необезпокоявани, а обработваемите земи отпред носеха особена тишина и спокойствие. Вулканът Майон всъщност има най-правилната конусовидна форма от всички вулкани на света. За първи път виждахме подобно нещо. Дали от красивия залез или от силуетите на деца, които играеха в далечината, това място носеше особено смирение. Едно от местата, които имаш усещането, че си посетил  в предишен живот.  Останахме там докато се стъмни напълно.Нощните светлини на Легазпи носеха особено удовлетворение тази вечер. Пътувахме с триколката сред градския хаос и шум от клаксони, коли и автобуси. Зелените светлини осветяваха усмихнатите ни лица , напомняйки,   че сме попаднали на друга планета, но е време да си тръгнем от тази необикновена страна.

   Не сме ядосани на тайфуните. Те просто промениха пътя ни. За да ни покажат емоции, които не сме предполагали, че притежаваме. За да ни покажат очите на малки провинциални селца, които не знаехме, че съществуват. За да ни върнат един ден отново при Донсолския залив. Онзи прекрасен залив с огледалното море, където китовите акули ще плуват все така необезпокоени, чакайки подходящия момент да ни се покажат. Тайфуните не промениха плановете ни. Те просто ни показаха следващата спирка. Накъдето китовата акула бе поела по своя път към други чудати морета и океани.  Там накъдето тръгваме и ние.