Филипините – тайфун от емоции

ЕЛ НИДО

  Беше късен дъждовен следобед в Ел Нидо. Отвесните скали носеха особена внушителност на това, на пръв поглед обикновено градче. Ел Нидо е по-туристическо място от Корон. Има повече места за хранене, магазини, барове и нощен живот. Пристигнахме уморени след около четири часа път с ферибот. Нямахме резервирани нощувки, но бързо намерихме. Качихме се в една триколка, казахме на шофьора да ни намери хубаво място за отсядане за 20-тина долара на стая със закуска. И така се озовахме в къщата на местно семейство, които даваха две от стаите под наем. Къщата беше прекрасна и се намираше на около 5-10 минути от центъра и в подножието на високите зелени хълмове на Ел Нидо. Гледката от двора към огромните отвесни скали беше внушителна. Домакина се казваше Джой. Името много му отиваше, защото беше много приятен, услужлив и радостен човек. Семейството му също беше прекрасно. Имаха и малко симпатично куче, което всеки ден ни чакаше пред вратата на стаята ни. И за разлика от всички други места, на които сме отсядали във Филипини, в тази къща интернета беше с отличен сигнал. Резервирахме турове с лодка за следващите два дни и същата вечер излязохме да разгледаме градчето. Наблизо имаше баскетболен турнир и се присъединихме към публиката. Бяхме единствените чужденци до момента, в който не видяхме до нас отново нашите приятели от Турция. Ясно беше, че с тях ще продължим да се виждаме все така случайно и занапред, посмяхме се и си пожелахме да се срещнем скоро пак в някоя далечна страна.

  На следващата сутрин бяхме готови за първия тур из островите на Ел Нидо. Туровете с лодки бяха разделени на А, B, C и D като всеки един включваше по няколко различни места. На брега ни очакваше лодката за първия ден от приключението, когато дойде и поредната изненада. Съвсем случайно на плажа срещнахме две момчета от България. Бяхме много развълнувани, защото за първи път срещнахме българи на пътуване извън Европа. Така се запознахме с Евгени и Андрей – двама приятели, които бяха предприели голямо пътешествие из Азия, а Филипини бе една от спирките им.  Прекарахме с тях следващите дни в Ел Нидо и видяхме някои от най-красивите места на острова, включени в тур А и C.

  Природата на Ел Нидо е внушителна. Сред местата, които посетихме бяха невероятни скрити лагуни, плажове, пещери, но едно място ни направи особено впечатление – The Big Lagoon. Наехме каяк и определено мога да кажа, че тази голяма лагуна е едно от най-красивите места, които сме виждали. Огромни хълмове, покрити с гъста растителност, мангрови гори, прелитащи птици и райски звуци. Случайно във въздуха видяхме символът на Филипини – Голям филипински орел, наричан още“орел маймунояд“ . Наричат го още Кралят на Филипинската джунгла и е един от най-големите видове орли в целия свят. Ако сте късметлии може да видите и Hornbills. Това място крие едни от най-съвършените животински видове. Напомняше ни на дивата река Кинабатанган на остров Борнео, но с тези огромни хълмове беше неописуемо. Не мисля, че има фотоапарат, който може да улови атмосферата, която носи Голямата лагуна.

  Тour C също ни предложи уникални гледки, живописни пейзажи и природа. Интересен беше обяда този ден, който беше истинско произведение на изкуството. Плодове, оформени като птици, различни чудновати форми  и всичко изключително вкусно.

   Последната вечер в Ел Нидо прекарахме страхотно. Евгени бе донесъл от България домашна ракия и отпразнувахме с нея запознаството си. Изкарахме прекрасна вечер и пътищата ни на следващия ден се разделиха. Андрей и Евгени  продължиха пътя си към Корон, а ние се запътихме към дайвинг дестинацията ни – остров Малапаскуа.

   Пътят беше дълъг. Нощният автобус от Ел Нидо до Пуерто Принцеса беше впечатляващ. Чисто нов, изключително луксозен, удобен и с wifi. Никога в Европа не сме пътували с толкова хубав автобус. Имахме усещането, че сме в първа класа в самолет. Пристигнахме рано сутринта в Пуерто Принцеса, от където имахме резервиран полет до остров Себу.

 

СЕБУ

 

  Денят бе едва в началото си, а Палаван с неговите усмихнати хора и приказни лагуни бе останал някъде назад. Като всеки един по-голям град Себу носеше особена атмосфера. За разлика от другите градове, които видяхме,  Себу Сити сякаш нямаше душа.  Себу е главен град и столицата на провинция Себу. И като такъв носеше целия дух на контрастите. Имахме една нощувка в хотел, а след това пътя ни продължаваше към остров Малапаскуа.

  Ако в плановете ви за Филипините са Бохол, водопадите Kawassan, Moalboal или Ослоб, където да видите китови акули, Себу е вариант да отседнете, за да направите така наречения South Tour. Тези места не бяха част от плановете ни за това пътуване и въпреки огромното си желание да видим китови акули никога не бихме посетили Ослоб. Важно е да се знае, че това място не е естествената среда за тези същества. За да си осигурят препитание местните хора хранят ежедневно китовите акули, в резултат на което миграцията на тези животни е нарушена. Хиляди туристи на ден се доближават до акулите и в резултат на това Ослоб днес е нещо като зоологическа градина. Местните от другите части на страната дори  наричат акулите там “Fake sharks“.

   В Донсол обаче е различно. Заливът е истински дом за тези създания, а от центъра за китови акули са създали строги правила за посетителите. Около една китова акула в Донсол може да има само една лодка и то с максимум шест човека. Позволеното време за наблюдение е само няколко минути, а доближаването на по-малко от няколко метра и докосването на животното е строго забранено.  Донсол е истинската столица на китовите акули във Филипините- едно място към което пътувахме и ние.

   Имахме един цял следобед в Себу и решихме, че е време за релакс. Домакина на хотела бе особено негостоприемен, решавайки, че трябва да  боядиса вратата на стаята ни. И не само на нашата, а на целия етаж, докато гостите си почиват. Поради тази причина отидохме на филипински масаж в един от близките търговски центрове. Не знам как е по другите места във Филипини, но на това място масажът беше истинско мъчение. Толкова, че следващите няколко дни имахме мускулна треска. Но все пак бяхме длъжни да опитаме филипински масаж за около десет лева.

    Следващата сутрин започна с освежаващ тропически дъжд, а ние вече бяхме в автобуса, с който пътувахме до малкото пристанищно градче Maya – отправна точка за остров Малапаскуа.

MAYA

 

  По пътя за Мaya пейзажите бяха впечатляващи. Безкрайни зелени полета, високи палми, водни биволи и една спираща дъха природа. Автобусът от Себу ни остави на последната си спирка, която  бе пристанището на Maya. В района бушуваше буря, мястото не беше каквото очаквахме. Озовахме се на пуста малка провинциална спирка, валеше силен дъжд, комбиниран с вятър, морето беше бурно, а лодките си седяха на пристанището. Шофьорът на автобуса за минути изчезна някъде и се появи с новината, че има тайфун, а лодки до остров Малапаскуа няма да има, докато морето не се успокои. Това разбира се беше притеснително, защото вече бяхме платили за няколко нощувки, а в този момент нямахме представа как ще се доберем до там. Всъщност няма официално разписание на лодките до Малапаскуа. Те тръгват само,  когато се съберат достатъчно хора или когато пътниците си разделят цената за цялата лодка. Наблизо имаше малък ресторант, а вътре открихме група от испански туристи. Някои от тях бяха инструктори по гмуркане, които бяха командировани от Тайланд в Малапаскуа. Зарадвахме се като видяхме други чужденци, но радостта ни бързо отмина, когато разбрахме, че те са там от три дни… Тайфуна бушуваше от няколко дни в този район и тръгването на лодка, дори нелегално до там е особено рисковано и забранено от властите. Тази вечер се наложи да останем в малък хотел в градчето.

  В Мaya няма нищо, което би се харесало на класическия турист. Няма забележителности, няма ресторанти, няма типичните заведения или интересна архитектура. Там има прашни улици, малки къщички и колиби и определено е място, където ще се почувствате като знаменитост, тъй като всички ще ви гледат и ще ви се радват. Там туристи не остават, освен ако няма тайфун или силна буря, която да промени плановете им.

  Късно вечерта чухме да звучи от някъде силна музика. Дъждът бе спрял и решихме да се разходим. Някой спомена, че празнуват рожден ден на Клара. Нямахме представа коя е Клара, но решихме, че няма да се сърди ако на рожденият ѝ ден присъстват и двама чужденци. Нямаше улично осветление, следвахме музиката и след десетина минути стигнахме до нещо като импровизиран бар със сцена, музика, колони и осветление в различни цветове. Звучеше комерсиална музика, беше пълно с местни хора и се оказа, че сме на детски рожден ден. Изведнъж бяхме обградени от малки деца, за които бяхме особено интересни. Струпваха се около нас, гледаха ни като някаква забележителност, някои ни заговаряха, други идваха само да ни пипнат, а после свенливо се скриваха някъде.

   Тази вечер, по време на тайфун, в Maya беше празник. Красиви детски усмивки, добродушни местни жители и щастие от друго измерение. Не разбрахме коя е Клара, но тази вечер осъзнахме, че освен невероятната природа, истинското чудо на Филипините са хората от тази страна.

Сутринта станахме рано и се оказа, че има лодка до Малапаскуа. Дъжда все така обилно валеше. Лодката се клатеше във всички посоки и след около половин час като по чудо дъжда спря, изгря Слънце и на хоризонта се показа Малапаскуа.

Продължава на трета страница