Филипините – тайфун от емоции

---

Тайфуните са странно нещо. Идват неочаквано, завихрят всичко около теб и разбъркват целия ти свят за секунди. Тайфуните не се интересуват от плановете или от мечтите ти. Идват без причина, объркват пътя ти, променят посоките и ти показват нови, неочаквани хоризонти.

   В дни като този атмосферата изглежда различно. Намираме се на малка автогара в Легазпи, Филипините в очакване на 15-часово пътуване до Манила, както и  момента, в който за първи път ще напуснем тази прекрасна страна. Наоколо няма други чужденци. Във въздуха се носят хаоса, ароматите на различни видове улични храни, а средата е наситена с цветовете на един различен свят. Свят, който за три седмици ни разкри чудесата, които притежава.

   Когато си любител на гмуркането, на тропическите острови и местните култури, няма как Филипини да не е в списъка ти със следващи дестинации. Имахме нужда да се потопим отново в онези прозрачни морета и океани, изпълнени с красиви нюанси, корали и невероятни подводни обитатели. Онези морета, където в цветната хармония живее Тя – китовата акула. Всъщност преследваме я от години. Търсехме я в Индонезия, Борнео, Тайланд и Малдивите, където видяхме какво ли не под водата, но китовата акула така и не се появи. Надявахме се този път да я срещнем в Донсол, Филипини.

   Като всяко едно пътуване организирахме и това сами. Планът беше за три седмици да посетим Корон, Ел Нидо, Малапаскуа и Донсол. Пътувахме с Air China, а маршрута беше София >Женева> Пекин> Манила. Този маршрут се оказа страхотен, защото  спокойно  успяхме да разгледаме и столицата на Китай, но за там-отделен пътепис.

   Самолетът на Air China до Пекин беше почти празен. Пътуването  бе в началото на ноември, в Европа тъкмо започваха мрачните студени дни, а нашите раници бяха пълни с  плавници, шнорхели, бански и летни дрехи. От самолета се откриваше невероятна гледка към Алпите и към стотиците заснежени върхове. Величествена красота, в която се влюбваш от пръв поглед.

   На следващия ден след 12-часа разходки из Китай, още няколко часа полет с Air China, не особено вкусна самолетна храна, недоспали, уморени и със зимни дрехи кацнахме в Манила, където температурата беше около 30 градуса. Бяхме резервирали хотел точно до летището, тъй като на следващия ден рано пътувахме до остров Бусуанга, който е част от провинция Палаван. До ден днешен Палаван смело води класациите за най-красив остров на света и безспорно красотата, която притежава е ненадмината. Дори известният изследовател Жак Ив Кусто казва, че никъде по света не е видял такива потресаващи морски пейзажи, както на Палаван. Палаван всъщност представлява архипелаг от невероятни острови с бели плажове, покрити с тропически джунгли планини , величествени мангрови гори с редки видове животни, зашеметяващи пещери и природа.

  Следващата сутрин вече отпочинали и свежи се запътихме към летището, където ни очакваше полет до Бусуанга, а целта беше остров Корон.

КОРОН

   Този остров беше като любов от пръв поглед. Един от онези моменти,  в които осъзнаваш в колко удивителен свят живеем. Наближавайки островът от самолета се откри една от най-красивите гледки на света.Високи хълмове, с различна по големина овална форма и малки островчета, обградени от синьо-тюркоазени води.

   Пътувахме около час от Манила с полет на компания Cebu Pacific.  Бусуанга е съседния остров на Корон, част от архипелага Каламианес – група от острови в Палаван. Обикновено туристите отсядат в Корон Таун в Бусуанга и от там организират различните турове.

   От летището е изключително лесно да се стигне до града. Ние хванахме бус, който ни спря точно до хотела. Прашните пътища по които минахме, малките сламени колибки с усмихващи се хора отвътре ни показваха вече истинското лице на Филипините. Мангрови гори, огромни палмови дървета, едри кокосови орехи, нападали по земята и обработваеми земи, в които безгрижно се разхождаха водни биволи. Филипините ни показваха автентичния си дух още от началото.

    Град Корон е типичен азиатски град. Хаосът там се усеща с пълна сила. Цветни триколки се разминават на косъм една от друга, мотори,шумни  клаксони, аромати на различни видове улични храни и всичко това на фона на 30-градусова жега. Дълга и тясна уличка ни отдведе до хотела, пред който имаше баскетболно игрище. Филипинците не само обичат баскетбола, те са луди по тази игра. На много места освен игрища виждахме и импровизирани кошове. Освен това са страшно музикални. Обичат да пеят и то навсякъде – в магазина, докато работят или пазаруват, на сергията, в ресторанта, на улицата и къде ли не без да се притесняват. Не случайно ще видите навсякъде да се продават микрофони и различни музикални аксесоари.

   Като християнска страна, наближаващия коледен дух се усещаше много силно. Улиците, магазините, ресторантите бяха украсени фантастично. Дори в хотела ни имаше огромна коледна елха, която създаваше страхотно предколедно настроение.

   Веднага се заехме да проучваме екскурзиите до Корон и близките му острови. Решихме да наемем частна лодка и сами да изберем местата, които да посетим. А и по този начин имахме пълната свобода да останем на местата колкото време си пожелаем. Разликата е, че при организираните турове на всяко място се остава по около половин-един час, което е напълно недостатъчно. Да намерите частна лодка е лесно. Просто отивате около пристанището и разпитвате за местни хора със собствена лодка. Така се запознахме и с Марвин, който следващите два дни ни разведе из едни от най-красивите места на Корон. Хубавото при този тип пътуване е, че виждате местата преди всички други туристи. Важно е да тръгнете не по-късно от 7:00ч. сутринта, а изживяването напълно си заслужава.

   Рано сутрин остров Корон беше невероятен. Лодката бавно навлизаше в скритите лагуни, морето бе спокойно, хълмовете и острите варовикови скали създаваха възхитителна атмосфера, а тишината ни подари звуците на десетки екзотични птици. Първото място, до което ни отведе Марвин беше езерото Kayangan. В седем сутринта, без никакви други лодки, мястото изглеждаше великолепно. Лодката спря на нещо като кей и от там се заизкачвахме по хълм, зад който се намираше сладководното езеро, което притежава най-чистата вода в цяла Азия.Слънцето вече бе изгряло, а лъчите му осветяваха по нереален начин бистрата повърхност. Плувахме в спокойните му води без никакви хора, ехото се носеше из цялата лагуна,  а зелените хълмове с тяхното отражение създаваха една смайваща живописна картина.

   След това се запътихме към следващото място  – Twin Lagoon или двойната лагуна на Корон. Тя притежава смесена вода – сладка и солена. Високи остри скали, отразяващи се във водите, гъста растителност, звуци на райски птици и плуващи във водата варани създаваха един красив пейзаж.

  Посетихме и Skeleton Wreck. Това е популярна точка за гмуркане в залива на Корон с потънал кораб, който може да видите и със шнорхелинг. Името на кораба идва от факта, че структурата му наподобява скелет.

   Докато ние се гмуркахме, за да видим потъналия кораб, Марвин приготви обяда на лодката. По тези места рибата е прясна и поради тази причина е изключително вкусна. В отделна купичка приготвят соев сос, смесен с лайм, домати и лук, а комбинацията му с вкусно приготвената риба и ориз е фантастична.

Обиколката ни на остров Корон продължи с морския парк -Siete Pecados. “Siete“ означава “Седем“ от испански и обозначава броят на седемте варовикови скали, съставляващи тази защитена територия. Има много легенди за името, а според една от тях мястото е кръстено на седем местни деца, които изчезват и на следващия ден местните забелязват в морето, че са се появили седем нови острова. Siete Pecados е дом на огромни пасажи баракуди и едни от най-красивите и големи корали, които някога сме виждали.

  Природата на остров Корон е ненадмината по своята същност. Острите скали и тюркоазените води наистина ни оставиха без думи. За съжаление не успяхме на посетим Barracuda Lake, тъй като за частните турове се резервира предварително, но следващия път няма да го пропуснем. Посетихме живописни острови и плажове и изключително ни впечатлиха  Coco Beach, Ditaytayan Island, Malcapuya Island, Atwayan beach.

 

  Корон всъщност не е необитаем остров. Притежава особена автентичност и девствена красота, но притежава и собствени обитатели. Корон е дом на мистичното племе Тагбануа, които са една от най-старите етнически групи във Филипините. Те са и собствениците на острова и контролират туризма. Имат право да управляват земята и ресурсите си, както пожелаят, което е важно за запазването на техните традиции, които са поддържали техния народ в продължение на векове. За разлика от католическото население на Филипините, Тагбануа вярват в свои собствени божества и го показват чрез различни ритуали, танци и музика. Имат свой собствен език, който е разделен на три местни диалекта. Те поддържат суверенитет над собствените си земи, езерата за тях са свещени и поради тази причина по-голямата част от Корон е забранена за посещение. За момента само част от две от езерата е отворена за туризъм – Kayangan Lake и Barracuda Lake.

  Мистерията около племето е едно от нещата, които един ден ще ни върнат на този остров. Ние се срещнахме с тях в селището Lajala, което се намира на един от близките острови.Анджело бе момче от племето Тагбануа. Запознахме се с него в града и той ни предложи да ни заведе с неговата лодка до селото . Посрещнаха ни фантастично. Малки бамбукови колиби с уютни дворчета, усмихнати лица, прекрасни хора и изключителна гостоприемност. Изживяването беше интересно и го препоръчвам на всеки, който посещава Корон. Анджело ни запозна с главния човек на племето, вожда или както се шегуваха “The Big Boss“. Той тъкмо бе станал от сън, поздрави ни и ни позволи да направим снимки на селището. Направи ми впечатление, че устата му бе боядисана в червено, както и на много други от тях. Това е нещо като афродизиак, който дъвчат. Казва се Betel Nut и всички местни са луди по него.

В тази част Тагбануа всъщност са по-модернизирани. Имат ток, училище,църква и са католици. Анджело ни заведе в дома на братовчедите си, които бяха изключително гостпориемни. Направиха ни традиционно местно кафе и се разделихме с надеждата, че един ден ще се срещнем пак.

   Един от следобедите в Корон Tаун решихме да се поразходим из пазарите на града. Разглеждахме красивите дървени сувенири и сергиите,когато изведнъж пред магазина видях познато лице. Не обърнах внимание, защото ми се стори прекалено невъзможно да видим познати хора на някакъв малък пазар във Филипините. Но се оказа факт. Срещнахме двойка от Турция, с която се бяхме запознали в Мароко преди година и бяхме заедно на тур до Сахара. По принцип не вярвам в случайностите. Никога на пътуванията си не сме срещали нито българи, нито някой от съседните ни страни. Така че да видим познати далеч от дома наистина беше фантастично изживяване. Те пътуваха из Азия няколко месеца и споделят приключенията си в Instagram профила си @cheerstonext

  Последния  си ден в Корон прекарахме в минералните извори или Maquinit Hot Springs,  които се намират на около час от града.Мангровите гори в комбинация с горещите извори създаваха една изключително релаксираща атмосфера, а от време на време във въздуха прелитаха невероятни екзотични птици.

  Тръгнахме си от Корон с мисълта, че ще се върнем пак. За няколко дни мястото ни подари едни от най-зашеметяващите гледки, усмихнати лица и много приключения. Сутринта се запътихме към пристанището, където ни чакаше ферибот и четири часа път до Ел Нидо.

 

Продължава на втора страница