Париж
Цветове бяха покрили паветата на площад Монмартър. Тихият ноемврийски дъжд по никакъв начин не пречеше на художниците да творят в своя странен самотен свят. Единствено навъсените им погледи напомняха за реалността, а базиликата „Сакре Кьор” e по-съвършена от всякога.

Монмартър е едно от любимите ми места в Париж. Смятам, че това шарено кътче все още носи духа на овехтяла кино лента от началото на миналия век. Артисти- бохеми, вглъбени в платната си, със самочувствие, прелитащо високо над небето и опашки от туристи, очакващи своя специален парижки портрет. Сред хаоса на квартала музиканти и певци изпълняваха своите френски шансони, а Мулен Руж и червената вятърна мелница напомняха за творчеството на скандалния Тулуз-Лутрек и неговото бохемско изкуство.



Няколко пъти съм била в Париж. Видях чара на този мегаполис през всичките му сезони, но най-прекрасен за мен е зимата, когато е мрачен, самотен и тих. Когато Нотр Дам и готическия ѝ стил се сливат с мътните води на Сена, а градините на Версай носят меланхолията на едно изминало време. Когато коледната украса на Шанз-Елизе води право към Триумфалната Арка, оставяйки едно специално празнично усещане.

Помня един зимен ден, когато посетих Лувъра. Разхождах се сама и с часове опознавах всичките етажи на огромния музей. Сградата е приютила шедьоври от различни епохи и едни от най-великите произведения на изкуството като най-популярна е „Мона Лиза” на Леонардо да Винчи. На това място един ден не стига. Разнообразието от творчество, в което се потапяш може да бъде изключително вдъхновяващо, а също така и ужасно уморително. Друг музей в Париж обаче успя да ме впечатли много. Става въпрос, за Орсе и неговата колекция на произведения на импресионисти, която е сред най-богатите в света. Там са събрани творбите на любимите ми художници. И дори да не разбирате от изкуство платната на Реноар, Моне, Дега, Ван Гог и много други ще ви плени. На това място ще видите прекрасната “Звездна нощ“ на Ван Гог както и уникални натюрморти на Сезан. Сградата на музея е била някогашна железопътна гара и архитектурата както и огромния красив часовник се открояват със своята автентичност и дух. Орсе може би е един от най-впечатляващите музеи, които някога съм посещавала.


Париж е град, в който трябва да отидете без очаквания, защото има опасност гигантските размери и тълпите от хора да ви разочароват. Наричам този тип места “Градове на контрастите“, защото там или ще се влюбите, или няма да искате да стъпите повече. Метрото на града винаги е изключително претъпкано и там със сигурност няма да намерите и капка от онзи романтичен Париж, за който сте си мечтали.

В едно от предградията на града се намира място с различен дух. Място, което ще ви накара да настръхнете и да се потопите в едно от другите лица на френската столица. Става въпрос за гробището за домашни любимци. Едно тъжно и едновременно внушително място. За да влезете има вход, а паркът впечатлява със скулптурите на различни животни, грижовно поставени върху плочите. И да, доста е зловещо. Там срещнахме възрастна французойка, която освен нас бе единствения посетител на гробището и чиято котка също бе погребана там. Тя ни показа и гроба на популярното куче Рин Тин Тин, превърнало се в ТВ звезда през изминалия век. А ако искате да се доближите до гробници на знаменитости като Молиер, Шопен или Мария Калас може да го направите в Пер Лашез, където гробницата на Оскар Уайлд е покрита с целувки, а гробището отдавна е превърнато в парк, където трябва да отделите поне няколко часа.



Помня една от зимните ни разходки из Париж и един момент, който се запечата завинаги в съзнанието ми. Валеше студен ноемврийски дъжд, минувачите бързаха с намръщените си и нервни физиономии, а пред Старата опера под един сив чадър уличен музикант изпълняваше с огромна усмивка прекрасната песен на Cat Stevens- Wild World. Сякаш дъжда за него нямаше никакво значение. Всички го подминаваха, но той пееше от душа и сърце. Никога няма да забравя прекрасната му интерпретация на тази песен и усмивката, която се бе запечатала върху лицето му. И няма значение, че не пееше нищо от класическите френски песни. Имаше значение само атмосферата, която този човек създадваше в мрачния и дъждовен ден.

Смятам, че всеки носи този град в себе си по различен начин. Но истинският Париж отдавна не се намира при Айфеловата кула или при грандиозните дворци. Париж не е в музеите или в претъпкания градски транспорт. Той не в парковете или при есенните мъгли на Сена. Париж е в тихите моменти и изкуството. В нощните светлини на града и песните на уличните музиканти, където носталгично звучи музиката на едно изминало време.

Повече снимки тук.
One comment