Остров Бали- сърцето на Индонезия

   Представете си необятна природа, култура и духовност, които съжителстват в едно цяло. Представете си  музика, която идва сякаш от друго измерение и мистични танци, напомнящи че сте в необикновен свят.  Ако някога сте усещали, че в предишен живот сте били на дадено място ще разберете и какво е чувството да си на остров Бали. Защото съществуват места с чиста енергия, където всяко малко нещо е изкуство. А в Бали всеки е творец.

  Обичам това място с бамбуковата му музика и песните на стотиците екзотични птици рано сутрин. Да се разхождам из оризовите тераси и да мирише на тропически дъжд.  Обичам великолепните храмове, малките занаятчийски ателиета на Убуд, да съм из китните му улици и навсякъде да ме преследва аромата на франджипани. Обичам Бали, защото този остров е от друга планета. Някак по-добра, по-усмихната и по-чиста. С всичките си шамани, лечебни билки, и фантастични храни, сервирани в палмови панички. Изумява ме как дори мислите за това място ме карат да се усмихвам. И не преувеличавам. Един малък хиндуистки остров, насред мюсюлманска Индонезия, запазил своята култура толкова цяла и непокътната. Неразрушена и запазена дори от хилядите племена- туристи, които го завладяват ежедневно.

    Моят остров Бали се появи след дълъг полет от Куала Лумпур. Летището не беше като другите летища. Озовахме се в уютна картинна галерия с цветен мек килим и ухание на цветя. Стотици скутери, автобуси , хаос, задръстване и таксита кръстосваха пътищата, съчетани с шум от клаксони, усмивки, страхотно настроение и Слънце. Островът притежава внушителна храмова архитектура- съчетание между традиционен хинду стил, пространство и монохромни нюанси. Животът  на това място е наситен с цветове, аромати и звуци. Очите ми се оцветят в охра, махагон, червено, кафяво, докато слушам бамбукови мелодии, съчетани със звука на птиците.  Душата ми медитира с местните. Наблюдавам домовете им, пълни със символизъм, където всяко нещо има значение.  Малко кътче е  отделено във всеки един техен дом и е предназначено за молитви и  медитация. Там човек е сам със себе си и своите мисли. Един малък остров с толкова огромна вяра, запазил многобройните си традиции и почитащ боговете по свой собствен начин. В храмовете се носи ‘’саронг’’ – шал, покриващ тялото от кръста надолу. Почита се основен Бог, а другите богове Вишну, Шива и т.н. са само негови проявления.  Хундуизъм, различен от този в Индия. За балийците земята принадлежи на Боговете, на духовете и предците. Ние обитаваме средната част, където демоните са свободни. За да изпълнят мисията си балийците са длъжни да почитат не само боговете, а и демоните. Един свят, в който се открояват красиви и изящни скулптури, но и зловещи  каменни същества, олицетворение на демоните. Защото Бали е от друга вселена.

  Сякаш Боговете живеят на това място. С неговите внушителни храмове и градини. С изумрудените басейни, където красиви лотуси и палми  изпълват атмосферата.  Посетиш ли веднъж храмът Tanah Lot и завинаги се запечатва в съзнанието ти.  „Земя в средата на океана“ е най-подходящото за него име. Един храм, построен на върха на скала, сред големите вълни на морето. Сякаш защитава острова от злите духове в океана. Великолепно място, достъпно единствено, когато отливът разкрие скалната пътека към входа му. Един естествен източник на светена вода за всички храмове в района. Бали притежава онази магнетична сила, завладяваща те моментално. Там при духът на храмовете, където многобройните лотуси украсяват атмосферата на Таман Аюн. Където тучните зелени тераси, древни реликви и красива зелена долина очароват посетителите на Гунунг Кави, където ‘’Слонската пещера’’ Гоа Гаджа впечатлява с джунглата, старинните стълбища, древни басейнчета и вход с формата на уста на митично същество.

     Там при най-големият храмов комплекс  Бесаки, наричан      ‘’Храмът- Майка’’  осъзнаваме религиозното единство на Бали. Едно място в планината, близо до вулкана Агунг, състящо се от 23 храма и заобиколено от лавата при голямото изригване на вулкана през 60-те години. Знак, показващ колко свято е това място. Там при церемониите на храмът Пура Улун Дану Братан за пореден път съм удивена как тези хора почитат боговете си. Един храм, построен във водите на езерото Братан, посветен на богинята на езерата.  Място, което непременно трябва да посетите.

     Има едно място на Бали, което изключително силно ме впечатлява или “Храмът на свещената вода’’ – Пура Тирта Емпул. Този храм с 12-те си фонтана, пълни със светена вода, привлича вярващи от цял свят. В изумрудения цвят на водите в един от вътрешните басейни плува огромна змийорка, която сякаш е пазител на храма. Тирта Емпул впечатлява с красивите статуи и градини, които носят необикновена енергия, присъща само за този остров.

    Езерото Батур и вулканът са друга важна част от острова. Вижда се прекрасна гледка и пътя, по който е минала лавата при последното изригване. В подножието на езерото съществуват  малки селца, които не желаят да имат нищо общо с останалия свят. Те са мистични, изолирани и зловещи, а основен поминък са риболовът и земеделието. Близо до едно от селцата се намира място с така наречените парфюмни дървета. Мястото е отдалечено, защото там при парфюмното ухание на растенията, хората от тези селца, погребват своите мъртви.

     Мое любимо място е Убуд- едно малко красиво градче, което е средище на приложните и изящните изкуства. Културни събития, мистични балийски танци, разказващи цяла една история, музика, литература и занаятчийство. Убуд е толкова великолепен, накичен с франджипани и с мирис на запалени клечки и много дарове към боговете. Казват, че за да опознаеш едно място трябва да усетиш аромата му, а аромата на Бали е фантастичен. Убуд ни посреща с очарователната балийска къща Suparsa’s Homestay и домакинът ни със женско име Тристиана. Той ни разказва, че майка му много искала да има момиче и поради тази причина е кръстен с женско име. Може би има някаква връзка и традицията при местните, че  когато се роди дете се чака 3 месеца, за да опознаят личността на детето си преди да му дадът името. Убуд ни посреща и с прекрасна индонезийска храна, сервирана в палмови панички, украсени по различен начин. Изумително красиви храмове с градини, фонтани и колоритни статуи на различни същества ни приветстват на всеки ъгъл. Бих казала, че ако искате да се насладите на автенични архитектурни шедьоври –  Бали е вашето място, а ако сте любопитни и желаете близка среща с многобройни маймуни- Гората на маймуните в Убуд ще ви посрещне. Изключително интересно и забавно място, където за малко едър макак да открадне чантата ми. Но това също е част от приключението.

      Има едно градче на Бали, което също като Убуд е в сърцето ми. Градчето се казва Сидеман.  Там, в един малък оазис за 3 дни сме част от Рая. Невероятна гледка към оризовите тераси в планинска местност, заобиколена от гъста джунгла от мангрови, бамбукови и палмови гори. В дървените бунгала с цветна градина на Teras Bali Sidemen Bungalows and Spa и едно от най-вкусните кафета на света. Не защото е нещо специално, а защото отпивам от него, наблюдавайки дълбочината на гъста джунгла със стотиците птици, прелитащи над нас. Какво ли не бих дала да разбера вида на една от тези птици. Толкова вълшебен звук, непознат за мен и кънтящ така тихо и магично в целия зелен район.  Лека бамбукова музика, градина от различни цветя и цялата божественост на света, събран тук на това място. И един красив залив, на около 20 км от Сидеман ни показва и невероятния подводен живот на острова. Все така неопитомен и загадъчен.

Да си в Бали е не просто обикновено пътуване или екскурзия. Това е състояние и веднъж посетиш ли го вече не си същия човек.  Защото мегнетизма и вдъхновението те зареждат напълно. Защото този остров е очарованието на едно ароматно кафе. Бали е хармония, душевен баланс, изумрудени басейни и  храмове, водещи към друг свят. Бали е в усмивките на местните, в красивите нюанси и джунгли с ухание на дъжд. Бали е магия. И ще се върна отново там, за да чуя отново загадъчната бамбукова музика, докато аромата на франджипани ме следва през оризовите тераси. Ще се върна отново там, при и песните на птиците и малките заливи, защото сега знам, че Бали е сърцето на Индонезия.