
Джунглите на Тайланд разказват удивителни истории. Сутрешните мъгли бавно се прокрадват над тюркоазените води, дъждовните гори пазят своите тайни, далечината крие неопитомени хоризонти, а песента на гибоните е по-красива от всякога.

Тези места са специални. Съществуват там, където телефонът губи обхват, сред красотата на Андаманско море и тишината на джунглата, където слоновете следват своите пътеки, а звездното небе, огромните светулки и дивите животни съжителстват в съвършена хармония.



Пътувах из Турция, когато разбрах, че след две седмици заминавам за Тайланд. Туристическият борд на Тайланд – Amazing Thailand организираха пътуване из някои от най-красивите и непопулярни кътчета на страната. Избраните, чрез фотографски конкурс, бяхме двама. Аз – Краси и фотографът Боби Борисов, а пътуването ни беше съпроводено от фотографът Николай Генов.
Маршрута за девет дни из Страната на усмивките беше: Пукет (Phuket) – Као Лак (Khao Lak) – Заливът Phang Nga (Phang Nga Bay) – Национален парк Као Сок (Khao Sok National Park) – Езерото Чео Лан (Cheow Lan Lake) – Ранонг (Ranong) – Банкок (Bangkok).



Смело се впуснах с това пътешествие, защото обичам страната още от първото ми стъпване там преди години. Този път пътувах сама, а Тайланд беше все така цветен, драматичен, пълен с култура, традиции, забавления и неопитомена тропическа природа.
Начало на приключението

С Ники и Боби се запознахме на летището. Пътуването до Пукет през Доха с Qatar Airways минаваше бързо. Винаги е интересно да чуеш нови приключенски истории, а Николай Генов определено имаше какво да разкаже. Дългогодишен живот в Индия, срещи с емблематични личности като Далай Лама, Артър Кларк, приключения из Южна Америка, Китай, Патагония и още куп впечатляващи места и лица, които Ники е заснел с фотоапарата си и описал в книги, заедно със съпругата си Руми. Боби Борисов от своя страна е от хората, с които никога не ти е скучно. Един съвременен бохем със страст към фотографията и музиката, избрал живота в Обединеното кралство. Трима търсачи на приключения и емоции от три различни поколения, обединени от любовта към фотографията и пътешествията.



Пукет (Phuket) – Као Лак (Khao Lak)
В горещият въздух цареше хаос. Дълги опашки за получаване на виза, жега и целеустремени пътници, струпани от цял свят очакваха своя ред, за да се потопят в Страната на усмивките. Отпред ни чакаше минаван и топлата усмивка на тайландската ни водачка за този ден – Джой. Welcome to Thailand! – каза тя, подаде ни по една студена напитка, натоварихме багажа, настанихме се удобно и потеглихме.

Дестинацията за този ден беше Као Лак (Khao Lak) и районът на залива Панг Нга (Phang Nga). Километрите летяха, а организаторите се бяха постарали да не ни липсва нищо по време на пътуването. Студени напитки в горещото време, вкусна храна, разнообразна програма, комфортен превоз, а някои от местата, които посетихме бяха извън познатите туристически маршрути. По пътя започна да се открива удивителна гледка! Заливът Панг Нга (Phang Nga Bay), зелените хълмове, островите и тюркоазените води на Андаманско море. Eдна от спирките по пътя ни беше Samet Nangshe Viewpoint – място, от където се открива прекрасна гледка към залива.

Тук останахме около час, а след това се запътихме и към следващата спирка по пътя ни към Као Лак – център за опазване на морски костенурки – Royal Thai Navy Sea Turtle Conservation Center Phang Nga.

Центърът е създаден с цел опазване на морските костенурки и увеличение на популацията им в дивата природа. Това се случва чрез защита на яйцата и излюпванията им в специално пригодени места, докато достигнат размер, при който да бъдат освободени и присъединени към естествените им популации. Центърът също се грижи за спасяването и рехабилитацията на ранени морски костенурки. Пускат се около 8000 костенурки всяка година. По този начин се подпомага дългосрочното опазване на зелените морски костенурки по целия свят.

Късният следобед пристигнахме в хотела ни в Као Лак (Khao Lak).
Као Лак – Khao Lak

Као Лак е курортно селище, разположено на около час път северно от Пукет. И за разлика от популярния Пукет, тук няма да видите тълпи от туристи, а ще се наслаждавате спокойно на времето си и онези тропически залези, които се запомнят. С ярките си цветове, палмовите силуети и небето, което играе в своите огнени цветове, пренасяйки те в онова особено усещане за безвремие. Някъде на хиляди километри от дома, далече от цялата действителност и ежедневие.

Mястото, където ни настаниха за следващите две вечери беше очарователно. Apsara Beachfront Resort & Villa Khao Lak ни предложи всичко от което имахме нужда след дългото пътуване от България – релаксираща обстановка с типичен тайландски дух, собствен плаж с широка ивица, тропическа градина и тишината на лазурното Андаманско море.


Вечерта бавно настъпи, а с Ники и Боби се срещнахме в бара на ризорта, където ме очакваше любимата ми бира Chiang. Изтощени от целия път, дълги полети и часова разлика, промяна на климат, но удовлетворени от прохладната тропическа вечер и от това, че вече сме в Тайланд.

Следващия ден станахме рано. Очакваше ни цял ден тур с лодка из красивият залив Панг Нга (Phang Nga). Тръгнахме преди изгрев – преди прилива, защото някои от местата, които посетихме бяха достъпни само по време на отлив.
Заливът Панг Нга – Phang Nga Bay

Панг Нга (Phang Nga) е едно от най-емблематичните места в Тайланд. Над 100 острова в изумителното Андаманско море, великолепна природа, скрити лагуни и пещери, достъпни само по време на отлив, смайващи пейзажи и огромно биоразнообразие. Слънцето тъкмо изгряваше над залива. Изгревът рисувашe ярко оцветени картини, а островите създаваха красива сюрреалистична панорама.






Хванахме лодка от пристанището, където ни чакаха двама колоритни и усмихнати тайландски водачи. Лодката плавно се движеше между острови с чудати форми, Слънцето бавно изгряваше, красотата на залива беше неописуема, а ние прекарахме цял ден плавайки из залива. Първата спирка беше Кох Тапу (Koh Tapu), популярен повече като остров Джеймс Бонд (James Bond Island), където са заснети няколко сцени от филма.

Остров Хонг или Hong Island е още едно от популярните места в залива. Разгледахме мястото с каяци, където се потопихме в атмосфера от гъсти мангрови гори, варовикови пещери и изумрудено – зелени води. Видяхме няколко варана, а в небето гордо кръжаха орли и птици – носорози (Hornbills).





Пейзажите непрекъснато се сменяха, около лодката се появи делфин, зелените варовикови карстове се издигаха внушително сред тюркоазените води, а към обяд се запътихме към следващото интересно място.


В сърцето на залива, сред невероятен островен пейзаж се намира Ко Пани (Koh Panyi) – автентичното рибарско селище на Phang Nga. Наричат жителите му “морски цигани“. Живеят там в своя собствен свят, адаптирани към живота в морето, където всичко е така простичко и необикновено.





Ко Пани (Koh Panyi)
Ко Пани (Koh Panyi) има своята история и минало. В края на 18-ти век три мюсюлмански семейства от остров Ява в Индонезия отпътуват на север, прекосяват водите около остров Суматра, преминават през Андаманско море и се установяват на това уникално място в залива. Рибарското селище е разположено почти изцяло на кокили, сред издигащи се над водата високи скали и хипнотизиращ морски пейзаж. Днес селото притежава собствено училище, джамия, здравен център, магазини, ресторант и дори бунгала, които се отдават под наем за туристи. Единственият начин да посетите селището на Koh Panyi е с лодка, където ще станете част от един различен свят, изграден сред необикновените пейзажи на залива Панг Нга (Phang Nga) в Южен Тайланд.







Късният следобед се прибрахме в хотела ни в Као Лак. Денят беше особено емоционален и наситен с невероятни гледки и живописни пейзажи. Сред тишината на ризорта се носеше звукът на морето, емоциите и вълнението от изминалия ден. Заливът, неговите острови, изумителна природа и скрити лагуни бяха фантастично изживяване. А това беше само началото на тайландското ми приключение.

Следващия ден напуснахме Као Лак и се запътихме към следващата дестинация – Национален парк Као Сок (Khao Sok National Park) – едно от чудесата на Тайланд, а водач ни беше Роло. Роло определено е най-добрия приключенски гид, който някога съм срещала. Един истински авантюрист, който преди години напуска Германия и избира живота в Тайланд. Следващите два дни той ни показа едни от най-удивителните места, които някога съм виждала!

Национален парк Као Сок – Khao Sok National Park

Национален парк Као Сок се намира между Пукет, Краби, Као Лак и Ко Самуи в провинция Сурат Тани. Това е най-голямата площ девствена гора в Южен Тайланд. Остатък от дъждовна гора – по-стара и по-разнообразна от дъждовната гора на Амазонка. Пейзажите по пътя бяха възхитителни. Гъстите зелени дъждовни гори, хълмове, прелитащи птици, далечни хоризонти и тропически пейзажи, които сякаш бяха излезли от анимационните филми за джунглите.

Първата ни спирка беше Thongsuk Elephant Park – център за грижа и опазване на слоновете. Отидох със смесени чувства там, защото очаквах да видя поредния център за слонове, където приоритет е печалбата. Останах приятно изненадана, когато видях, че това място не е като другите. Центърът има за цел да защити и насърчи естественото съществуване на слоновете, а посетителите могат да помогнат за храненето и къпането на тези удивителни същества.



Разговарях с човек от местните жители относно темата за слоновете и местата, където не се държат добре с тях. Тези места съществуват, както и съществуват такива, където грижата за слоновете е безупречна. Той ми сподели, че за тях слонът е свещено животно, което винаги е присъствало в ежедневието им и е част от живота им. Но според местните жители далеч по-голям проблем, на който Европа, както и останалия свят не обръща толкова внимание са тигрите, затворени в т. нар. Кралство на тигрите (Tiger Kingdom). Места, които ежедневно се посещават от хиляди туристи, за да се снимат с упоени тигри. Места, които не трябва да съществуват. Защото мястото на тигъра не е там.

Пътуването ни продължи към популярния за района храм – Wat Tham Phanthurat или Храмът на маймуните. Храм, който преди е представлявал само няколко изображения на Буда в пещерата. През 2012 г. започва строителството на новия храм, което се финансира от будистки монаси.



Запътихме се към сърцето на Национален парк Као Сок, следобед ни очакваше плаване с кану по река Klong Sok, а мястото, където прекарахме следващата нощувка беше истински тропически оазис сред джунглата. Rock and Treehouse Resort Khao Sok – очарователни бунгала, разположени буквално върху дърветата, сред звуците на птици, маймуни и нереална тропическа атмосфера. Място, в пълна хармония с природата.



Беше дъждовен тропически следобед, а ние се отправихме на разходка с кану по близката река Klong Sok. От ризорта до началото на реката пътувахме около 15 мин. Наоколо от двете страни на пътя виждахме гъсти дъждовни гори и огромни варовикови скали, излизащи от буйна растителност. Стигнахме до реката, където нашите тайландски водачи ни очакваха с канутата. Пейзажът пред очите ни беше фантастичен. Големи дървета, скали и спиращи дъха планински масиви. Около нас необезпокоявани скачаха маймуни, по дърветата видяхме няколко питона, варани, птици. Една уникална флора и фауна, част от национален парк Као Сок.





Спряхме на място близо до брега, където водачите запалиха огън и ни приготвиха кафе, което беше сервирано в бамбукови чаши. Мястото беше отдалечено, диво и ми напомняше природата на Борнео, както и Филипините. Но Тайланд винаги е бил уникален по свой собствен начин.



Кратката ни разходка по река Klong Sok продължи няколко часа и това беше една от най-релаксиращите дейности, на които се насладихме в Национален парк Као Сок.



Следващата сутрин напуснахме тази горска приказка и се отправихме към друга изумителна част на Национален парк Као Сок, а именно езерото Чео Лан ( Cheow Lan Lake).
Езерото Чео Лан – Cheow Lan Lake

Казват, че езерото Cheow Lan е едно от най-красивите места в Тайланд. Eзерото e част от национален парк Khao Sok. Простира се на площ от 165 km2 в рамките на 739 km2, което е площта на целия парк. На места дълбочината му стига повече от 100 метра. Заобиколено е от живописни планински хълмове в труднодостъпна тропическа джунгла и вода с изумруден цвят, който допълнително добавя тон към нюансите на горите. Езерото е обширно и е осеяно с над сто варовикови карста, които стърчат от неподвижната вода, останки от някогашните планински върхове.



Дом на стотици животински видове, включително малайски слънчеви мечки, димни леопарди, диви слонове, гибони и едни от най-удивителните птици в света. Невероятно биоразнообразие и драматична тропическа природа, която трябва да видиш, за да повярваш, че съществува!


Нарича се още Ratchaprapa – място, което е много различно от познатите места в Тайланд с бели плажове и корали. Там няма луксозни курорти, няма тълпи от туристи, и не се стига лесно. Напомняше ми на архипелагът Ang Thong до Ко Самуи, но езерото Cheow Lan притежава собствена красота и дух, които се усещат само и единствено там.


Утрото по нищо не подсказваше, че този ден ще се случи нещо, което никой не очаква. Натоварихме багажа и потеглихме към езерото Cheow Lan. Когато стигнахме до пристанището, взехме само най-необходимото от багажа си. Имахме една нощувка там, приготвихме си нещата, фотоапаратите и телефоните, въпреки че мястото, на което отивахме нямаше никакъв обхват, тъй като беше отдалечено, диво, сред джунглата. Онази джунгла, която помни историята от този ден!

Лодката плавно се движеше по изумрудените води, а пейзажа с огромните хълмове беше изключително впечатляващ. Гледките непрекъснато се сменяха и колкото по-навътре отивахме сред езерото, толкова по-красиво изглеждаше всичко. Спирахме на различни места за снимки, както и да наблюдаваме дивите животни. По бреговете се разхождаха биволи, птици-носорози и орли кръжаха над нас, маймуни скачаха из клоните, оглеждахме се и за диви слонове.



Стигнахме на мястото за нощуване. Бамбукови бунгала с базови условия за настаняване, разположени сред нещо като малко селище на местни жители. Това място беше напълно отделено от реалността. Освен липсата на обхват, липсваше и електричество, а мястото не съществува дори на картата. Всъщност Роло е от малкото гидове, които водеха хора тук. Малко хора знаят къде точно се намират тези бамбукови бунгала и малко са щастливците, които посещават тази отдалечена част на езерото.




Беше ранен следобед и имахме свободна програма до 18:00ч., когато ни очакваше вечерно сафари по реката. Роло беше споменал, че можем да се разходим с канута в района и взехме едно, което беше на местните жители. В околността имаше диви животни, за това решихме да вземем с нас техниката, като бяхме сложили всичко във водоустойчиви чанти, а аз се надявах да видим диви слонове в естествената им среда. Ники реши да остане при бунгалата, а ние с Боби смело се качихме на кануто и се впуснахме да разглеждаме природата наоколо.

Разходката с кану ни даде възможност да разгледаме езерото от друга гледна точка. Звуците от джунглата бяха сякаш от друг свят. Наоколо видяхме и един двуметров варан. Нямаше никакъв обхват, а ние бяхме в очакване да видим диви животни, които да снимаме. Шегувахме се, защото разказвах на Боби за едно от любимите ми документални предавания, снимани по действителни случаи, а именно ‘’Отървах се на косъм’’ (англ. I shouldn’t be Аlive). Смеехме се, че в този момент сме изгубени в тайландската джунгла, из един от най-дивите национални паркове в Азия. Атмосферата беше изключително релаксираща. Всичко беше в пълна хармония с природата. Очаквах да видим диви слонове и постоянно се взирах в природата наоколо, но се чуваха само звуци на птици. Езерото Cheow Lan беше толкова красиво, че съжалявах че имаме само един ден на това място.

Скоро решихме да се връщаме. Беше около 15:00ч., и се запътихме с кануто към бунгалата. Бях леко разочарована, тъй като много исках да видя слонове в естествената им среда, но явно те се криеха на определни места. Слоновете са удивителни създания. Близката среща с тях в центъра за защита на слоновете беше изключително изживяване. Но, когато видиш диво животно в естествената му среда е нещо, което изпълва душата ти за цял живот.

До този момент всичко беше наред. Запътихме се към бунгалата, но спокойната и релаксираща атмосфера беше нарушена. Кануто изведнъж започна да се пълни с вода. От тежестта на водата, то започна да се накланя в различни посоки. Опитахме се да балансираме, но то продължаваше да се пълни, когато изведнъж се обърна. Озовахме се във водата, а аз си спомних, че Боби беше споменал, че не е добър плувец. Хванахме се за кануто, аз държах здраво двете чанти с фотоапаратите и гледах да не ги изпусна. По някакъв начин се добрахме до брега, стресирани от това, което можеше да се случи. За щастие ние бяхме добре, но водоустойчивите чанти, в които държахме фотоапаратите в бързината не са били добре затворени. Всички фотоапарати, обективи и телефони плуваха във вода.
Определено това беше драматичен момент за хора, които обичат фотографията. Техниката обаче беше най-малкият проблем в момента. Нямаше никакъв обхват, телефоните не работеха, беше късен следобед, жегата – уморителна, нямахме вода, храна. Единствения начин, да се върнем беше с кану, което не можеше да се използва. А в Тайланд Слънцето залязва рано.

Нямаше какво да направим и решихме да изчакаме да ни потърсят. След няколко часа започна да се смрачава, бяхме притеснени от развитието на ситуацията. Наблюдавах езерото. През главата ми минаваха хаотични и тревожни мисли. Едва не се удавихме, скъпа фотографска техника е повредена и не знаех дали ще може да се поправи, нямаше обхват, нито следа от хора наоколо. Мислех за близките си в България, за това как се озовах тук, защо съм тук. В главата ми беше пълен хаос, когато изведнъж чухме изключително красив звук. Беше моторна лодка. Един от местните жители беше тръгнал да ни търси. Моментално се успокоихме, адреналина притихнаха така, както тишината на езерото, а усмивките отново бяха на лицата ни.

Tози ден беше като никой друг. Защото джунглата не ти задава въпроси. Там сам намираш своите отговори. Из отдалечени и труднодостъпни места, където властва дивата природа. Отговори, които ти напомнят кои са важните неща.

Залезът настъпваше, а цветовете и розовите нюанси на езерото носеха изключително спокойствие. Взехме си по една бира и погледнах отново натам, където изгубих техниката си, а ние като по чудо се отървахме на косъм. След 19:00ч. електричество спря и осветлението идваше единствено от соларни лампи. Из мрака на джунглата се носеха фантастични звуци. Огромни светулки летяха наоколо, а небето беше изпълнено със звезди. От време на време се появяваха падащи звезди. Един от онези запомнящи се дни, пълни с адреналин и емоции.
Снимките от пътуването ми продължиха с доброто старо GoPro. Следващата сутрин Роло ни събуди преди изгрев, закусихме и се качихме в лодката за сутрешното сафари.




Тогава за първи път чух онзи необичаен и вълшебен звук, който се носеше загадъчно из джунглата. Бяха гибоните. Те изпълняваха своята сутрешна песен. Звук, носещ се толкова мистично из дълбочината на джунглата. Един малък празник за душата.

Спряхме за малко лодката близо до един малък бряг. Пазехме тишина, а след малко започна да се чува звук от чупене на клони и нещо, което тичаше сред дърветата. Сред гъстата гора плахо надничаше див слон, пристъпваше бавно към нас, а на лицето ми грейна широка усмивка и щастието, че съм видяла див слон сред горите на езерото. В далечината се чуваше бяг на други слонове. Тази гледка беше прекрасен подарък, който езерото Cheow Lan ни подари!


Слънцето вече надничаше зад хоризонта и осветяваше внушителните зелени хълмове, а лодката се носеше плавно над повърхността. Горещината навън напомняше, че сме в друг свят. Свят, в който няма значение суетата. Нямах фотоапарати, обективи, нямах и телефон. Но красотата, която ме заобикаляше беше незабравима.


Пътят ни от пристанището до Ранонг продължи няколко часа. Пейзажите непрекъснато се сменяха. Палмови гори се редуваха с високите планински хълмове и джунгли, а някъде по средата на пътя се разделихме с приключенския си гид Роло с обещанието, че скоро ще се върнем в Тайланд и отново ще пътешестваме заедно из дивите му кътчета. След това продължихме към Ранонг, а компания ни правеше нов водач.
Ранонг

Ранонг е една от южните провинции на Тайланд, разположена на западния бряг на Андаманско море. Там имахме една нощувка, а на следващия ден хванахме полета до Банкок. Първото място, което посетихме в Ранонг беше Rattanarangsan Palace. Дворецът е разположен високо на хълм, в центъра на града. От прозорците на горния етаж се откриват прекрасни гледки.


Настанихме се в хотел Tinidee Ranong и след кратка почивка посетихме един от местните спа центрове в градчето, където се възползвахме от тайландски масаж. Сутринта преди да отидем до летището посетихме красивият храм – Ban Ngao Temple.
Банкок – Bangkok

Каквото и да се каже за Банкок никога няма да е достатъчно. Цветен, див, космополитен, пълен с култура, история. Банкок не задава въпроси. Оставя те да се луташ. Из цветните му улици. Из съзнанието си. Банкок или ще те накара да се влюбиш в него от пръв поглед или ще те отврати завинаги. Времето спира, когато си там. Внушителни храмове, тук-туци, жега, клаксони, аромати на улични храни, масажни студия, хаос. Тълпи от хора от различни краища на света изпълват колоритните му улици.


Имахме два пълни дни в града. На летището ни посрещнаха фантастично и се отправихме към хотела, който беше разположен на брега на река Чао Прая (Chao Praya). Ramada Plaza ни предложи пет-звезден лукс в сърцето на града. Безупречно обслужване, храна, огромен басейн, СПА-център, а гледката от стаите беше невероятна! Особено нощем, когато целия град беше потънал в светлини.


След кратка почивка, решихме да се разходим. Залезът почти настъпваше, жегата беше неописуема, хаосът по улиците те завладява още в първите моменти. Вечерта посетихме едно от популярните места в Банкок.
Улица Као Сан / Khao San Street
Као Сан (Khao San) – улицата на партитата и нощния живот. Eдна от най-известните улици в целия свят. Място без граници, портал към безгранична свобода и забавления. Токсично привлекателно място за тези, които отиват в Тайланд, за да се забавляват.
Улица Као Сан определено не беше моето място и не беше това, което намирам за привлекателно в Тайланд. Пълна с тълпи от туристи, улични сергии, барове, похотливи погледи на тайландки, Ladyboys, хаос, улични храни, включващи скорпиони и други любими на туристите специалитети.
Спомняте ли си онази сцена в началото на ‘’Плажът’’? Онази улица и стая в хостел, в която се намира Ричард (Леонардо ди Каприо). Място, където много туристи биха се страхували да останат. Но има все пак нещо привлекателно за младия авантюрист. Именно – обещанието за нов свят без граници, където тази стая се разглежда като портал за ново измерение. Да, това е улица Као Сан в Банкок! Посетихме няколко бара, както и едно заведение за хранене в една от преките. Прибрахме се с тук-тук, а следващия ден в Банкок отделихме за красивите му храмове и култура.

Последен ден в Тайланд
След закуска хванахме такси и се запътихме към културното и историческо наследство на Банкок – храмовият комплекс The Grand Palace или Кралският дворец.

„Кралският дворец’’ (The Grand Palace) е невероятно архитектурно постижение в сърцето на Банкок и най-посещаваната атракция в града. Това е религиозният център на Тайланд и място, което задължително трябва да видите при посещението си.




Близо до Кралския дворец се намира и Wat Pho – Храмът на полегналия Буда. Пълното му име е „Wat Phra Chetuphon Vimolmangklararm Rajwaramahaviharn”, което в превод означава „Храма на Буда, който чака да достигне нирвана“.





Вечерта се срещнахме и с другата група от приключенци, които бяха избрани от конкурса, организиран от Туристическия борд на Тайланд, а именно групата от Румъния. Те пътуваха по различен от нашия маршрут, по различни места и с интерес разказвахме за приключенията си.

Полета ни към България беше след полунощ. Банкок ни изпрати със своите светлини, контрасти, шум и красиви нощни гледки. Реалност, толкова различна от това, което преживяхме последните дни. Дните из джунглата, езерото, при онази природа и нейните скрити и отдалечени места, далечни хоризонти и неопитомени кътчета. Природата, която винаги ще бъде над материалното. Където са дивите слонове, звездите над езерото Cheow Lan и песента на гибоните. Защото джунглите на Тайланд пазят удивителни истории. Истории, които не са запечатани по снимките. А са някъде там. В Тайланд. Където е дивото сърце на Азия.
Специални благодарности на Tourism Authority of Thailand – Bulgaria & Romania за невероятното и запомнящо се пътуване из Страната на Усмивките. Благодаря за перфектната организация, на гидовете ни и на всички замесени за това великолепно изживяване из Азия!
P.S. Техниката, с която заминах за Тайланд беше съставена от два фотоапарата и три обектива, които бяха удавени някъде из водите на езерото Cheow Lan в национален парк Khao Sok. След прибирането ми в България, техниката беше изсъхнала напълно и днес двата фотоапарата и два от обективите работят безупречно и без проблеми! Обективът 70-200, както и телефонът ми не оцеляха, но кадрите и звуците на тайландската джунгла, ще останат завинаги в съзнанието ми!