Боян Петров – високо над върховете

”Покорявам не върхове, а единствено себе си.”

  Може би великият Фернандо Магелан  не е предполагал, че няма да завърши своето околосветско пътешествие. Целта му дори изобщо не е била научна, а търговска. Той умира на Филипините само на  половината път и остава някъде там, по средата на океана. След смъртта му експедицията продължила по пътя си. И все пак точно Магелан остава в историята като един от най-великите мореплаватели. И до ден днешен вдъхновява и най-смелите авантюристи.

  Такъв е и Боян Петров. Боян, който остана на Шиша Пангма.

   Един човек, за който не мога да говоря в минало време. Защото той многократно показа, че думата ‘’невъзможно’’ не съществува в неговия речник. Защото само личност с огромен дух и непоклатима сила може да оцелее два пъти след диагноза рак, диабет и  тежка катастрофа. Изпитания, които Боян многократно погледна с усмивка отвисоко.

  За първи път го видях на негова лекция, където с тиха усмивка разказваше за покорените осемхилядници.  Един скромен, изпълнен с цели и удовлетворение човек, който ни  показа , че тайната на невъзможността е в постоянството, волята и упоритостта. Когато Боян разказваше всички мълчаха. Целта му да изкачи Хималайската корона или всичките 14 осемхилядника на планетата без допълнителен кислород  остави много хора без дъх. Днес тази корона притежават 39 алпинисти, а 19 от тях са се изкачвали без допълнителен кислород. Покоряването на Каракорум, Канчендзьонга, Броуд Пик, К2, Манаслу, Анапурна, Макалу, Нанга Парбат , Гашербрум  и Дхаулагири  показват, че Боян Петров е вселена. С цялата си лудост и неукротим дух за нови изживявания и висини.  Един пример за това как човек никога не трябва да се отказва в своите лични битки, да гони своите високи цели, да продължава без страх, но и да следва вътрешния си глас. Този глас води Боян и при първия опит си да покори  Канчендзьонга, където стига на 100 метра от върха, но решава да се върне, за да изчака по-добри условия. И го прави отново и  успешно. Следват нови планински върхове, до момента в който не изчезва безследно на Шиша Пангма.

  Боян остана сред ледената тишина, сред лавините от молитви, сред  дълбоките цепнатини в душите, изпълнил много повече от своята мисия. Той достигна до сърцата на хиляди хора.  Защото трябва да надскочиш себе си, за да разбереш каква е атмосферата на големите върхове. Трябва да си авантюрист, за да преплуваш океани, морета и да стигнеш до най-големите им дълбини. Трябва да следваш вътрешния си глас, защото той ще те отведе до безкрайни висини.

   Може би великият Боян Петров  не е предполагал, че няма да завърши своите осемхилядници. Но той даде надежда и вяра на хиляди хора да не спират, да си поставят високи цели и да ги постигат. Боян стигна много по-високо от Еверест. Толкова, че едва ли някога е предполагал. Там, където бурите от бездушие никога няма да го стигнат, защото следите които остави се извисяват на хиляди метри над върховете. Там в ледените висини на Хималаите, където днес върховете наблюдават една легенда – Боян Петров.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *